неделя, 30 ноември 2008 г.

Cantuccini ● Кантучини



Кантучини? Самото име звучи вкусно, нали? Първата ми среща с тези италиански бисквитки беше в един супермаркет. Красиви опаковки, няколко вида, много съблазнителни, и доста скъпички. Естествено, че ги опитах. След първоначалния шок от тяхната твърдост, реших, че това са едни от най-най любимите ми бисквитки. С бадеми, мноооого бадеми вътре. С кафето, с чая, дори и с коняк след вечеря. Само да не беше цената им така надценена... Изведнъж ми хрумна, че ако отворя www.gennarino.org, със сигурност ще открия рецепта за кантучини! И, ето я, разбира се.



Какво ви трябва:

400г брашно,
200г захар (може и по-малко, доста сладки станаха)
3 яйца + 1 жълтък (запазете белтъка, ще ни трябва)
½ чл сол
2 сл мед
1 пак (9гр) бакпулвер
200г бадеми (аз ги пробвах с лешници)
настъргани лимонова и портокалова кора

Запечете лешниците за 6-8 минути във фурната, след това ги завийте в кърпа и леко ги претрийте, за да паднат част от люспиците им. Нарежете ги или ги натрошете на едри парчета.
Замесете средно меко тесто от всички продукти, като най-накрая добавите и ядките. Оформете тънки дълги парчета тесто, които поставете върху застлана с хартия за печене тава. Оставете разстояние между тях, защото се надуват при печене.



Изпечете на 200 гр.Ц за около 20-25 минути, като няколко минути преди края на печенето ги намажете с останалия белтък.
Извадете от фурната, оставете да поизстинат и ги нарежете с остър нож по диагонал.



След това ги обърнете легнали и върнете във фурната за още 10-15 минути на 150гр.Ц.



След като изстинат напълно, можете да ги приберете в красива кутия със капак или пък да ги сложите в хартиени пликове. Стават и за чудесен ръчно направен подарък, с който можете да шашнете роднини или приятели.

петък, 28 ноември 2008 г.

Белгийски шоколадов мус




Изкусителен десерт, който определено не е за всеки ден, но когато имате случай да се поглезите - няма да съжалите и за миг, че сте опитали.

300г. черен шоколад min 80%
1чч кафе
100мл течна сметана 40%
3 жълтъка
3с.л. захар

Изсипваме кафето в малка тенджерка, слагаме и начупения шоколад и го стапяме на слаб огън. Добавят се и жълтъците, дръпва се от огъня.
Разбиваме сметаната със захарта, прибавяме в нея
разтопения в кафето шоколад, объркваме внимателно.
Ако искате по-лек вариант, вместо течна сметана, разбийте белтъците на яйцата със захарта, и добавете тях към шоколада. Или пък добавете И сметаната, И белтъците, ще стане по-пухкаво и повече :-).
Насипваме в красиви чаши, декорираме с бишкоти или стърготини шоколад.

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

maki sushi ● маки суши



Ако сте си мислели (също като мен), че правенето на суши е някакво извънземно изкуство, достъпно само за виртуозните майстори на ножа, и досега сте хапвали каквото ви сервират във така наречените хай-енд японски ресторанти, предлагам ви да разсеем тази заблуда, като си направим суши у дома. Е, няма да е с риба Фуго, нито с каквато и да било сурова риба, (освен ако не сте рибар и не си я хванете лично), но ако сте склонни на този малък компромис, ще ви покажа последователността на работа за да можете да шашнете гости или колеги следващия път!

Първото нещо, без което не може - всъщност две неща - ориз за суши и листа от водорасли - нори. И двете неща се намират из почти всички по-големи хранителни магазини, и не са чак толкова недостъпно скъпи вече. Във всеки случай, цялата инвестиция ще ви струва много по-малко, от колкото една вечеря в Кабуки, примерно.
За пълнеж ще използваме пушена или маринована сьомга, авокадо, морков и краставица.
Първо отмерваме чаша и половина ориз - това количество ориз стига за четири листа нори, които пък са достатъчни да хапнат обилно двама, че и трима. Измиваме добре ориза под течаща вода, след което го накисваме за половин час.



Слагаме го да се вари в тенджера с вода, която е изчислена по формулата на една част ориз - част и половина вода. Тоест на нашата чаша и половина ориз - 2 и 1/4 чаши вода. Щом заври, мерим 5 минути, и спираме огъня, оставяме го да се задуши под капак и да попие водата. Междувременно в малък съд на огъня загряваме 30-40мл оризов оцет, с 1 с.л. захар и 1 ч.л. сол. Охлаждаме, отваряме съда с ориза, разрохкваме го с вилица, за да се отделят зрънцата и заливаме с оцетената смес, като разбъркваме хубаво. Оставяме го да се поохлади, а през това време си нарязваме съставките за пълнежа на тънки дълги пръчици.



Сега идва интересната част! Ако ви се е досвидяло да си купите рогозка за суши, можете да използвате рогозка за сервиране, покрита с фолио - върши чудесна работа. Изваждате един лист нори от пакета и го слагате с по-лъскавата страна на долу.



слагате ориз върху нори,



и с мокри ръце го притискате нежно, така че да се разпредели равномерно по цялата повърхност, като остане само една непокрита ивица в единия край.



след това слагате от нарязаните на пръчици риба и зеленчуци



и завивате рулото, като си помагате с бамбуковата подложка.



Накрая позаглаждате с ръце формата, и сте готови! Повтаряте така, докато свършат продуктите, след което вземате най-острия си нож, и нарязвате ролцата на хапки.



И накрая, ако имате съдове в азиатски стил, ето моментът, в който да ги използвате, не са само да подреждате ябълки и портокали в тях :-). Аранжирате хапките маки, сипвате в купичка соев сос, в друга слагате малко уасаби, подреждате пръчиците, и въпреки че японците ядат суши със зелен чай, си мисля, че едно добре охладено бяло вино ще свърши чудесна работа като завършек на цялостната композиция.

вторник, 25 ноември 2008 г.

bonito with beans in tomato-onion sause ● Паламуд с боб в доматено-лучен сос

Обичате ли риба? Особено морска, нали? Ех, софиянци сме леееко зле в това отношение, защото когато сме на морето, прясно уловена риба няма, а когато дойде сезонът на рибата, лятото отдавна е станало спомен и вече сме обратно в офисите или където там си вадим прехраната.
Обаче ако премрежим леко очи, и отидем до някой добър рибарски щанд, бихме могли да си доставим наслада и за очите, и за небцето. Намират се незамразени доста видове, както черноморски, така и от други места. Сега ще ви разкажа за една рецепта, която си е баш за сезона, в нея няма нищо лятно, и под секрет - П. я донесе от една сбирка на рибарската дружинка!

Какво ви трябва:
1 голям паламуд - най-добре черноморски - поне 400г.
2 глави кромид лук
2-3 моркова
1 консерва нарязани домати
1 бурканче сушени домати
1 консерва сварен бял боб - вид по избор
девисил, дафинов лист, зехтин, сол.



Нарязвате едната глава лук на едро, другата на дребно. Нарязвате морковите на колелца, а сушените домати - в зависимост от размера - на резенчета. Смесвате всичко с доматената консерва. Почиствате рибата, полагате я да легне в тавата, а около нея насипвате смесените продукти, подправяте със сол, зелените подправки, поливате със зехтин. Ако имате желание, можете да направите няколко напречни разреза по рибата и да пъхнете вътре резенчета сушени домати. Слагате във фурната на около 220гр. за 20-25 мин. Малко преди края на печенето вадите от фурната, добавяте консервата зрял фасул и допичате за около 5-7 минути.
Може да се поднесе и с варени картофи за необичащите вкуса на боба, както вече се разбрахме :-)

четвъртък, 20 ноември 2008 г.

Пълнени разноцветни чушки

Не знам за вас, но мен винаги са ме привличали цветовете. Ярки, силни и запомнящи се, нещата с чисти и ясни цветове сякаш ми викат: вземи ме, аз съм само и точно за теб! И така става обикновено и с тези разноцветни чушки - като ги видя в магазина или на пазара, сякаш сами скачат в кошницата! Подреждам ги на перваза, снимам ги, любувам им се ден-два, и накрая П. казва: "Е, няма ли да ги сготвиш най-после тези чушки???"



Ама разбира се, че ще ги сготвя! Иска ли питане. Ще придобият друга красота ей-се-гич-ка!
Естествено, няма да ви кажа нищо ново, ако ви напиша рецептата за пълнени чушки. Всеки си има своята, най-любимата, с онези - неговите си миризми, и никой не може да приготви пълнени чушки като него! Но все пак, ако сте изкушени като мен да опитвате нови вкусове и комбинации, опитайте тази, няма да съжалявате.
Ето какво сложих аз в моите чушки:
Първо запържих малко нарязани на дребно лук и морков. Добавих около 500г. телешка кайма, посолих, сложих и шепа наситнени печурки, орзът беше към 1 чаша - смесен перлен и кафяв, и подправих с черен пипер на зърна, риган, дафинов лист и мащерка. Полях с две-три лъжици бяло вино, сипах чаша вода и оставих да се задушава под капак десетина минутки. След това разпределих по чушките, а каквото остана - в тавата около тях.



Подредих прекрасните чушки прави в дълбока тава, залях с още чаша вода, като сипах и вътре в самите чушки, и опекох във фурната на 220гр.Ц около 45 минути (всъщност не зная колко минути, ама като ги погледнеш и видиш, че са придобили онази, новата красота, разбираш, че са готови). Е, харесват ли ви?


La focaccia di Recco

Докато се ровех из сергиите със стари списания на Славейков, намерих един брой на някакво италианско издание, притурка към основно списание, което кой знае как беше попаднало сред общата купчина. Споделяла ли съм вече за страстта си към италианската храна? Това е една дълбока, всепоглъщаща и надявам се взаимна любов, която дори ме подтикна да се опитам да науча италиански преди време :-). Естествено, че не устоях, и скоро вече прелиствах рецептите - пък и късмет имах - "Fare pizze e focacce in casa" (да правим пици и фокачи у дома) - така се казваше съкровището.



Сега споделям с вас една от рецептите, която опитах още същия ден, разбира се леко изменена, с оглед на обстоятелствата в моя хладилник...
Ето какво ви трябва:
400г. брашно за хляб
около 60мл зехтин
140-160мл вода (добавяйте постепенно, зависи от влажността на брашното)
1 ч.л. сол
около 150-200г. меко сирене.

Пресявате брашното, добавяте солта, зехтина и водата (полекичка с водата!) и замесвате тестото. Месите, докато стане гладко и еластично. Сега можете да си починете, защото здравата се потрудихте, пък и тестото има нужда от сиеста - поне час.

След като вече сте отдъхнали, разделяте тестото на две части - нека са почти еднакви. Разточвате първата - да стане тъничка кора - около 2-3-4мм, и малко по-голяма от тавата за пица, в която ще печем. С помощта на точилката пренасяте кората и застилате тавата - краят трябва да облепи борда.



След това намазвате с мекото сирене. Едно леко отклонение. В оригиналната рецепта се говори за crescenza freschissima - бърза справка в Google показва, че това е вид меко сирене, лесно размазващо се и с нежен вкус. С оглед наличностите в моята кухня, то набързо беше заменено от рикота, допълнена с малко заквасена сметана за повече финес. Ако искате да придадете повече аромат, може да наредите върху сиренето нарязани зелени маслини. Разточвате и втората кора, пренасяте я върху първата, и прищипвате крайчето, но нека да останат дупчици тук-там, за да може да диша нашата фокача.



Междувременно загрявате фурната на мах (в списанието се говори за 300гр. Ц, но не зная БГ печка да може да ги стигне), намазвате със зехтин и поръсвате с прясно смляна морска сол.



Печете на мах температура около 5-7 минути, докато се зачерви, после намалете до 200гр. и печете още към 5-6 минутки.
Поизчакайте я все пак да изстине лекичко, колкото и да е трудно, защото рискувате да си изгорите езика, ако я налапате веднага!:-)





вторник, 18 ноември 2008 г.

Агнешко с булгур и зелен лук




Преди няколко сутрини, докато се разхождахме с Енджъл из градинките под дърветата, събрах може би последните червено-жълти есенни листа за този сезон. Занесох ги у дома, наредих ги в една чашка на перваза. Гледах тях, и гледах как капят листата от дърветата навън, и ми стана едно такова носталгично по отминаващата есен. Краят на есента винаги ме натъжава. Не обичам зимата, особено софийската зима. Дните са къси, навън е мрачно, а вкъщи още повече. И продължава толкова дълго!
Тогава реших, че мога да върна, макар и за ден, лятното настроение, като приготвя някаква типично пролетно-лятна манджа. Речено-сторено - какво по типично от агнешкото?
И така - агнешко с булгур и зелен лук. Тази рецепта е с произход от шуменския край, от където произлиза родът на майка ми. Навремето на село се е приготвяла във голяма зидана пещ, където каквото и да сложиш, става невероятна вкуснотия. В деня на събора на селото родовете се събирали на дълги трапези, където сред многобройните ястия непременно присъствало и агнешкото с булгур.
Какво ви трябва:
1 агнешко бутче или пък плешка
1 ч.ч. булгур
1/2 ч.ч. ориз
глава лук
2 връзки зелен лук
мащерка, розмарин, черен пипер на зърна, калоферче или джоджен,
малко бяло вино, сол и зехтин.
Слагате добре измитото бутче в дълбока тава, която е важно да има капак. Ако ли пък нямате, ще я завиете с фолио. Посолявате, добавяте ароматните треви, сипвате 4-5 с.л. зехтин, 1 чаша бяло вино, 3-4 чаши вода, затваряте с капака и пъхвате във фурната на 220-230гр.Ц. Нека се пече поне час и половина, може и повече. Поглеждайте все пак да не изври течността, при необходимост може да се долее. Накрая на печенето в тавата трябва да имаме поне 3 чаши бульон. Изваждаме внимателно тавата от фурната - хем е тежка, хем пари - и отваряме капака. Мммммм.... Как ви се струва този аромат?
Междувременно сме нарязали на дребно главата лук и връзките зелен лук, измили сме булгура и ориза, и ги изсипваме в тавата при месото. Хубаво ги разбъркваме, да се смесят и дасе разпределят равномерно из съда. Ако ви се стори, че течността е малко, долейте смело, и оризът, и булгурът обичат вода. Може да добавите и няколко резена масло отгоре. Върнете във фурната за още десетина-петнадесет минути, през което време можете да нарежете една зелена салатка :-)



Е, как ви изглежда животът сега? Не сте ли малко по-далече от приближаващата зима и по-близо до лятото, когато тревите са винаги зелени, и капките роса искрят по поляните?

неделя, 16 ноември 2008 г.

Triple chocolate cake




3 яйца,
100г. захар,
100г. заквасена сметана,
70г. прясно мляко, 60г. оризово олио (или всякакво друго, каквото предпочитате, само да не е слънчогледово, моля ви!),
30г. какао,
1ч.л. (6-7гр) бакпулвер,
200г. брашно,
1 пакет КитКет поп чок вафлички.






Разбиват се яйцата със захарта, добавя се сметаната, млякото, брашното с бакпулвера, олиото, какаото. Сместа се изсипва в намазана и набрашнена форма, отгоре се нареждат киткет топчетата, като се натискат с клечица, за да потънат в тестото. Ако не искате да използвате киткетчета, то тогава увеличете количеството на захарта. Пече се на около 200градуса Целзий около 40мин, проверява се за готовност с клечка за зъби.

ако искате да придадете бляскав завършек, можете да разтопите няколко блокчета шоколадов кувертюр, или да разтворите 2 лъжици какао с 50г. масло и малко мляко, и да залеете сладкиша от горе.

сряда, 12 ноември 2008 г.

карамелена тиква с рикота



Поподреждайки стаята на дъщерята, се натъкнах на хелоуинската тиква. Страшните зъби и свирепите очи бяха позагубили хищния си блясък, красивият някога фенер беше започнал да поомеква и да се спаружва. Дожаля ми за страшната тиква, и реших да й дам втори шанс! Нарязах я на парченца, обелих я, посипах с орехи и захар, наредих малки късчета масло отгоре, и за разкош я полях със струйка петмез.



Пъхнах във фурната, и я опекох за около 20 минутки. За да придобие "простата" тиква повече изтънченост, я гарнирах с кенели от рикота, поръсени с канела. Един чудесен финал за хелоуинската тиква и прекрасен десерт за нас :-)

Чабата със зелени маслини

Преди години, когато се учех да готвя, освен книгата на баба ми "Съвети за всеки ден и всеки дом", в къщи се намираха и "Практична домакиня", един сборник на Пенка Чолчева, и....много, много модерната "Какво готви жената днес", както може би някои от вас ще се досетят - сборник с рецепти, публикувани в списанието. Информация за чуждата кухня почти нямаше, а там, където я имаше, се говореше за "гарнирани пити" и други подобни страхотии. В първия италиански ресторант - на Раковски срещу операта - сервираха спагети с кренвирши и кетчуп, а в най-късметлийския случай - с кайма. Не бяхме и чували даже за това, че италианската храна не е само пица и паста. Даже не знаехме, че пастата се казва паста.
Сега обаче, когато светът е на път да се превърне в едно глобално село, и информацията по всякакви въпроси е само на един клик разстояние, нищо не може да ни попречи да опитваме всякакви нови и нови храни, да изпробваме непознати рецепти, и да споделяме наученото по страниците на блоговете.
Аз лично съм много силно привлечена от средиземноморската кухня, и най- вече от италианската й част. Имам си едно любимо място в интернет, италианския сайт gennarino, където пишат от обикновени домакини, през изкушени от висшата кулинария фенове, до истински гурме шефове, по чиито виртуозни рецепти всички дружно въздишаме...Голяма част от рецептите в gennarino са посветени на хляба. Искам да споделя с вас една от моите вече любими рецепти, която освен че е много-много вкусна, е и безумно лесна. С благодарност към Jason Molinari, който беше така любезен да я сподели с нас.



Красотата на тази рецепта за хляб е, че не изисква никакво месене на тестото. Всичко става с помощта на миксер, да, върши работа и обикновен миксер, в случай, че нямате машина за хляб или робот.
Трябват ви: 500г. брашно за хляб,
450г. вода с температура около 30гр.Ц,
7г суха мая (1 пакетче от по-малките, на опаковката е посочен грамажа),
15г. (1 ч.л.) сол,
3 с.л. зехтин - в оригиналната рецепта няма, добавен е от мен :-), ако искате - не слагайте.
Всичко това се слага в купата на миксера (сложете все пак бъркалките за тесто, не тези за разбиване на яйца), започва се отначало по-бавно, после въртенето се ускорява. Оставяте да работи около 8-10мин, докато тестото започне да се сгъстява и да покрива перката на миксера. Добавяте на тънка струйка зехтина, и бъркате, докато се поеме от тестото. Оставяте го да почине, докато си удвои, че дори и утрои обема - може да отнеме два, дори и три часа - зависи от топлината в кухнята. Става на големи мехури. След това тестото се изсипва върху застлана с хартия за печене тава, поръсена обилно с брашно, като се оформят две или три чабати. Оформят се с ръце, пак с много брашно. Оставят се да втасат още около половин час и се пекат в предварително затоплена до 220гр.Ц фурна 10-15 минути. Сигурно ще попитате "А къде са зелените маслини?" И с право, защото съвсем забравих за тях, тъй като и те са добавени от мен към оригиналната рецепта. Е, мястото на зелените маслини - без костилки и нарязани на дребно - е веднага след добавянето на зехтина. Обърквате ги към тестото, и от там нататък по същия начин. А пък ако сте прочели за маслините чак сега, когато хлябът ви вече втасва, или още по-късно - когато вече е във фурната - не се ядосвайте, ето ви повод да направите тази прекрасна чабата още веднъж, и то със зелени маслини този път!

Пиле салтимбока с аспержи

Днес реших да си подаря пазаруване за удоволствие - отидох в Пикадили. Обичам този магазин! Може би защото до скоро ги имаше само във Варна, все ми мирише на море и на лято, като вляза в Пикадили. И още на щанда със зеленчуците ме очакваше приятна изненада - букети зелени аспрежи!



Не можах да устоя на изкушението и пъхнах един в кошницата. Обикалям си и си мисля за аспержите...Търся им подходяща компания, така да се каже. И както си вървя, усещам, че съм спряла пред щанда с нарязаните колбаси, и си купувам няколко резена прошуто! Рецептата вече беше ясна - пиле салтимбока, придружено от зелените аспержи.

Пиле салтимбока се приготвя много бързо и лесно! Купувате си една опаковка бонфиле, 2-3 резена прошуто или пък хамон серано, и готово. Върху всяко филенце слагате по резенче прошуто и листенце салвия. Ако филенцата са големички, може да се цепнат на две или да се изтънят с чукче.



После затваряте среза, или навивате на рулце. Прикрепвате с клечки за зъби, и овалвате в брашно.



Слагате един дълбок и широк тиган на огъня, и сгорещявате в него 4-5 лъжици зехтин и около 50г. масло. Поставяте набрашнените ролца в тигана, и пържите, докато се зачервят хубаво от всички посоки.



Сега идва моят любим момент - да удавим салтимбоката с вино! Ако имате истинска италианска марсала, не се стискайте - сега е мигът да я използвате! Сипете половин чаша в тигана, затворете с капак, и се насладете на аромата! След около 6-7 минутки можете вече да обирате овациите! Сервирайте, придружено с онези същите аспержи, за които стана дума в началото, само леко попарени, и полейте с образувалия се сос от марсала и зехтин.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Зелен фасул с кълцано телешко

Има ли храни, които не обичате? Аз не обичам боб. Да, онзи същия боб, който присъства на всяка трапеза доста често, аз не го обичам. Направо никак, още от детската градина, люта омраза. Обаче, обичам зелен фасул! Много! Особено от както свекърва ми ме научи на тази великолепна комбинация от зелен фасул и кълцано телешко.

Ето какво ви трябва за около 4 порции:
почти 1 кг зелен фасул - за предпочитане е онзи плоския, жълтичкия! Като го почистите, ще остане точно колкото трябва :-)
около 600г. кълцано или смляно телешко месо
2-3 моркова, няколко лъжици доматено пюре (през сезона и свежи доматки!)
лук, чесън, малко праз, при добро желание шепа печурки, и подправки - черен пипер, розов пипер, риган, дафиново листо, магданоз. Сол също, разбира се, и малко зехтинче за начало.



Първо слагате тенджерата със малко зехтин надъното да се сгорещи. Запържвате-задушавате лука, праза и морковите - нарязани! След като сметнете, че са готови, добавяте каймата, размесвате я хубаво! Сега е ред на останалите зеленчуци - гъби и зелен фасул. Разбърквате хубаво всичко.



Може да почерпите манджата с половин чашка бяло вино - получава се несравним аромат. Посолете, сложете и останалите подправки, при необходимост долейте и малко вода. Сложете капака и оставете да се задуши на слаб огън, докато фасулът стане нежен. Накрая на процеса разбъркайте с доматеното пюре и нарязания магданоз. Готово!