сряда, 23 декември 2009 г.

Cantuccini di Natale ● Коледни кантучини



Макар и доста късно за коледни приготовления, искам да споделя с вас една рецепта за типични италиански коледни сладки. Наистина, те вече се продават и у нас през цялата година, но онези, направени у дома, ще се съгласите с мен, са нещо съвършено различно! Рецептата е на Стефано Спилли от lacucinaitaliana , която аз намерих на страниците на Anice e Cannella, блогът на Паолета, която смятам вече познавате.

Кантучини ди Прато
450г брашно
350г захар (не намалявайте количеството, от захарта зависи хрупкавостта)
2 цели яйца
3 жълтъка
1 цяло яйце за намазване преди изпичане
1 бакпулвер
50г разтопено топло масло
Настъргана портокалова кора
Щипка сол
250г сурови бадеми, лешници или други едри ядки
Аз добавих около 100г. сушени плодове – череши, тъмни стафиди и папая и 50г шоколад на дребни копчета

Запечете леко ядките във фурната. Не ги белете!
Разбийте яйцата и жълтъците със захарта (прибавете към яйцата щипка сол) докато станат на бял пухкав крем, добавете портокаловата кора и разтопеното топло масло на тънка струйка. Продължете да разбивате с миксера, и прибавяйте пресятото брашно, смесено с бакпулвера лъжица по лъжица.
Добавете ядките, плодовете и шоколада. Тестото вече е доста гъсто, можете да объркате с лъжица. Намокрете леко ръцете си и оформете четири дълги и тънки парчета, широки 3 пръста и дебели един. Сложете ги върху тава, покрита с хартия за печене. Имайте пред вид, че при печене тестото ще се раздуе, оставете достатъчно място между тях. Можете също така да направите прегъвки на хартията между отделните парчета, за да не се залепят едно за друго. Намажете ги с разбитото яйце и ги изпечете в предварително загрята фурна до 180-200ºС за около половин час.
Изпечени са, когато са приятно златисти на цвят, и когато ги натиснете се усеща, че са твърди във вътрешността. Оставете ги да изстинат, след което ги нарежете леко диагонално, с дебелина около 1.5см. и ги сложете легнали върху тавата. Върнете ги във фурната за доизпичане (защото кантучините са истински бишкоти, което означава два пъти печени) на около 100 ºС за по десетина минути от всяка страна.
Имайте предвид, че тези бишкоти трябва да бъдат твърди, защото са създадени за потапяне във Винсанто или друг подобен алкохол. Все пак внимавайте, защото докато са топли, повърхността им все още е мека, но се втвърдява след като се охладят.
Когато изстинат, се запазват прекрасно в метални кутии.




Although is may be too late for Christmas preparations, I want to share with you a recipe for a typical Italian Christmas cookies. Indeed, they are already being sold throughout the whole year, but those made at home, you will agree with me, are something completely different! The recipe is from Stefano Spilli from lacucinaitaliana, which I found on the pages of Anice e Cannella, Paoleta’s blog, who I think all of you already know.

Cantuccini di Prato
450g flour
350g sugar (do not reduce the amount,on it depends the crispness)
2 whole eggs
3 egg-yolks
1 whole egg for spreading before baking
1 tsp baking powder
50 years of warm melted butter
Grated orange peel
Pinch of salt
250 g of raw almonds, hazelnuts or other large nuts
I added about 100g of dried fruit - cherries, dark raisins and papaya and 50g of small chocolate buttons

Bake slightly the nuts in the oven. Do not peel!
Beat eggs and egg yolks with sugar (add a pinch of salt to the eggs) until fluffy white cream, add orange rind and melted butter. Continue beating with mixer, and add flour, mixed with baking powder, spoon after spoon.
Add nuts, fruit and chocolate. The dough is already quite thick, you can finish mixing with a spoon. Wet hands lightly and shape four long and thin pieces, 3 fingers wide and 1 finger thick. Put them on a tray covered with baking paper. Keep in mind that the dough will expand, so leave enough space between them. You can also fold the paper between pieces, in order not to stick to each other. Spread them with a beaten egg and bake them in a preheated oven at 180-200 º C for half an hour.
The cookies are done when have a nice golden color, and when you press them the surface feel solid inside. Allow to cool, then cut slightly diagonally, about 1.5 centimeters thick and put them on the oven tray. Return them in the oven for re-bake (because the cantuccini are real biscuits, which means twice baked) at approximately 100 º C for ten minutes on each side.
Note that these biscuits are meant to be hard because they are designed for immersion in Vinsanto or similar alcohol. Be careful though, because while they are hot, their surface is still soft, but hardens after cooling.
When cool, you can preserve them in tin boxes.

четвъртък, 3 декември 2009 г.

Ginger-Pear Cake * Джинджифилов сладкиш с круши



2 яйца
3 сл захар
100мл мляко
50мл орехово олио
1 чаша брашно (около 170г)
1/2 бакпулвер
джинджифил колкото орех, обелен и настърган
2 сл какао
1 шепа шоколад на дребни копчета
3 бишкоти или други бисквити, смлени
2 круши, обелени и почистени
4-5 сл кафява и бяла захар за поръсване


Разбиват се яйцата със захарта, постепенно се добавят млякото, олиото и брашното, смесено с бакпулвера. Добавя се настъргания джинджифил, и какаото, обрква се отново. Изсипва се в намаслена и набрашнена форма (26см), поръсва се с шоколадовите копчета, отгоре се поръсва със галета от бишкоти или бисквити. Върху нея се подреждат нарязаните круши, и най-отгоре се поръсва с двата вида захар.
Пече се в предварително загрята фурна на 180С около 20-25 минути, проверява се с клечка.


сряда, 2 декември 2009 г.

Extraordinary post, no pictures © Извънредна публикация, без снимки

Не ми се вярваше, че някога ще ми се наложи да го направя, но ето че този момент дойде. Искам да се извиня на всички вас, редовни и нередовни читатели на този фото-кулинарен блог, защото от тук нататък снимките, които ще публикувам, ще бъдат с още по-големи и по-видими авторски знаци. Случаите на небрежно присвояване на снимки и рецепти стават все по-чести и по-брутални. Тъй като не желая да губя време и емоции в тази посока, това е моят начин да се опитам да противодействам на плагиатството.

I haven’t thought that I will ever have to do it, but obviously the time has come. I want to apologize to all of you, regular and irregular readers of this photo culinary blog, that from now on the photos I will publish will be marked with even greater and more visible copyright marks. The cases of negligent misappropriation of photos and recipes are becoming more frequent and more brutal. Since I do not want to waste time and emotions in this direction, this is my way to try to combat plagiarism.

Stracciatella all mascarpone, limone е cioccolato ● Страчатела с маскарпоне, лимон, и шоколад



For couple of weeks ago in my head spins the idea of tiramisu. Satanic desire! It’s already known that I have familiarity with the food, but that’s starting to become very visible. Therefore, I carefully avoid stands with mascarpone in stores, but how can I resist to this temptation? Finally, a few days ago I brought home a packet of savoiardi biscuits and a box of .... you know. Okay, but ... today, tomorrow, my daughter had eaten half of the biscuits, and someone (she claims to be someone else) have eaten one third of the mascarpone. So, I thought, there’s no way to do a descent tiramisu, but as I will not buy a new box of ... you know… any soon, so I decided to do something more friendly to the waist – a stracciatella.

The word stracciatella in Italian means something that is torn, crushed, made into small pieces. It is used for naming ice cream, cream and there is even an Easter cake with that name.
Here's the recipe for my stracciatella with mascarpone, lemon and chocolate, absolutely diet :-).

What you need for 4 servings:
4 egg yolks
Sugar, about ½ cup
Grated lemon rind or lemon extract
Vanilla
⅔ box of mascarpone
A handful of chocolate chips or chopped chocolate
A small package of savoiardi biscuits, about 6-8 pieces,
Cocoa for sprinkling
Tiny chocolate drops for decoration

Beat yolks with sugar to foam, add the mascarpone and beat again. Add lemon rind, or essence, add chocolate chips or cut chocolate (the idea is to remain visible pieces, not to be melted) and mix. Cut biscuits into slices and arrange strachatelata in transparent glasses by alternating cream and biscuits, and finally finish with a layer of cream. Sprinkle with bitter cocoa and decorate with chocolate candies. Of course, you can decorate otherwise, do whatever you like. Leave it in the fridge for an hour or two to tighten.



От няколко седмици ми се върти в главата идеята за тирамису. Вероятно това сатанинско желание има нещо общо с подстрекателките от готварския на бгмама, които произвеждат сладкиш след сладкиш, основно наблягат на тирамисуто, и се надпреварват чие да стане по-високо!!! Аз, както вече се разбра, имам любовни отношения с храната, които обаче започват да стават съвсем видими. Поради тази причина старателно избягвам щандовете с маскарпоне в магазините, ама то може ли да се устои на този повик? В крайна сметка, преди няколко дни донесох в къщи един пакет бишкоти и една кутия.... сещате се. Добре, обаче...днес, утре, дъщеря ми изяде половината бишкоти, а някой (тя твърди, че е друг някой) изяде една трета от маскарпонето. И понеже реших, че така и така, тирамису няма как да стане, а пък все пак, няма скоро да купя нова кутия ....сещате се, днес реших да направя нещо мааалко по-щадящо талията, а именно – страчатела.

Думата страчатела на италиански означава нещо разкъсано, натрошено, направено на малки парченца. Използва се за сладолед, крем, дори има и козунак с такова име.
Ето сега рецептата за моята страчатела с маскарпоне, лимон и шоколад, съвсем диетична 

Какво ви трябва, за 4 порции:
4 жълтъка
Захар, около ½ чаша
Настъргана лимонова кора, или лимонова есенция
Ванилия
⅔ кутия маскарпоне
Една шепа шоколадов чипс, или нарязан шоколад
Един малък пакет бишкоти савоярди, около 6-8 броя,
Какао за поръсване
Дребни шоколадови дражета за украса

Разбийте жълтъците със захарта на пяна, добавете маскарпонето и разбийте и него. Добавете лимоновата кора или есенцията, добавете шоколадовия чипс или нарязания на дребно шоколад (идеята е да останат видими парченца, не да се разтопи) и разбъркайте. Нарежете бишкотите на филийки, и наредете страчателата в прозрачни чаши, като редувате крем и бишкоти, накрая завършвате с крем. Поръсвате с горчиво какао, и украсявате с шоколадови бонбончета. Разбира се, можете да украсите и по всякакъв друг начин, направете каквото ви харесва. Оставете в хладилника за час – два, за да се стегне.

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Boeuf Bourguignon • Телешко по бургундски



Не знам дали има фууд-блогър в България или по света, който да е пропуснал да гледа знаменателния „Джули и Джулия”. Надали този филм е оставил безучастен който и да е любител на френската кухня в частност и на добрата храна въобще. Дори да не ви е минавало през ума да се захващате с неща като готвене, след този филм гарантирано ще ви обхванат желания да опитате нещо ново в кухнята. И, както може би вече се досещате, няма как да ни се размине приготвянето на една от най-коментираните във филма (а и не само в него) рецепти – телешко по бургундски, или казано с френски акцент – Боф Бургиньон.

Какво ви трябва, за 6 порции:

170гр. бекон
1 с.л. зехтин или друго растително олио
Около 1400гр телешко, нарязано на 5см кубчета
1 морков, нарязан на колелца
1 лук, нарязан
1 ч.л. сол
¼ ч.л. черен пипер
2 с.л. брашно
3 чаши плътно, сухо червено вино, например Кианти (използвах мерло)
2 до 3 чаши кафяв телешки бульон
1 с.л. доматено пюре
2 скилидки чесън, смачкани
½ ч.л. мащерка
Натрошен дафинов лист
Кожата от бекона, бланширана (аз това го пропуснах)
18 до 24 малки цели лукчета, бланширани
400-500 гр гъби, нарязани на четвъртинки, бланширани в масло
Клонки магданоз



Махнете кожата на бекона и го нарежете на пръчици около 1х4см. (Тук пропускам операцията по бланширане на бекона и кожата му, преминаваме направо към сотиране в олиото).
Задушете бекона в олиото за 2 до 3 минути, докато покафенее. Преместете го от тигана в отделен съд. Загрейте отново тигана с мазнината, почти до пушек, преди да сложите месото. Месото трябва да е добре подсушено, иначе няма да покафенее добре. Запържете късовете телешко, по малко на веднъж, докато се зачервят от всички страни. Преместете месото при бекона. В същата мазнина задушете нарязания лук и морков. Отстранете излишната мазнина. Върнете в тенджерата бекона и месото, подправете с черен пипер и сол. Поръсете отгоре с брашното, и объркайте, за да се покрие телешкото с брашно от всички страни. (Тук следва една операция със препичане на сухо във фурната, два пъти по 4 минути, която аз пропуснах). Налейте виното, и толкова бульон, че месото едва да се покрие. Добавете доматеното пюре, чесъна, зелените подправки. (и кожата от бекона, но вече се разбрахме, че при нас я няма). Оставете тенджерата да заври на котлона, след което я преместете в предварително загрятата фурна. Регулирайте температурата така, че течността да къкри бавно в продължение на 2 ½- 3 часа.
Докато месото се задушава, пригответе гъбите и лука. Гъбите се нарязват на четвъртинки и се задушават до златисто в масло. Лукът се обелва, и цял се задушава в малко количество вода, след което се запържва до златисто във масло. (Аз приготвих лукчетата за 3 мин. в микровълновата, цели и необелени, след което ги обелих и продължих по описания начин.)
Когато месото е готово, изсипете съдържанието в друг съд през сито. Измийте тенджерата, върнете месото и бекона. Добавете лука и гъбите. Отделете мазнината от получения сос. Оставете соса да поври няколко минути, като отново обирате отделящата се мазнина. Би трябвало да получите около 2 ½ чаши сос, толкова гъст, че да покрива опаката страна на лъжица. Ако е по-рядък, редуцирайте го на висока температура. Ако е по-гъст, разредете с няколко лъжици бульон. Опитайте на вкус, и добавете сол, ако е нужно. Върнете соса в тенджерата при месото.
Ястието може да бъде приготвено до този етап и предишния ден. За да го сервирате, оставете да заври за около 2 минути, като разбърквате месото със соса и зеленчуците няколко пъти.

Това ястие се поднася с варени картофи или картофено пюре, но също така му подхождат нудълс с масло, задушен бял ориз, или пък млад грах с масло.

сряда, 25 ноември 2009 г.

Carnival Chocolate Cake • Карнавална шоколадова торта



My daughter loves chocolate cakes. The more chocolate they have, the better. If you, just like her, love chocolate, here I present to you a very easy and quick recipe that can be done either in a big form, or in mono portions, as you wish.

Basis: (for a form 18x26sm)
100gr flour
½ packet baking powder
120gr sugar
40gr cocoa
2 eggs
100ml milk
70ml walnut oil

Glaze:
100gr black chocolate
50 gr butter (or 100ml of fresh cream)

Preheat oven to 180 C. Beat the eggs in a separate container. Combine flour, cocoa, baking powder and sugar in a bowl, mix. Pour in milk and oil, stir. Add beaten eggs, mix again. Pour the mixture into an oiled and dusted with flour form, and bake for about 20 minutes,check if ready with a stick. If you bake in mono portions, reduce baking time according to the size of the forms. Once cool, remove from the form.
For the glaze - on low heat melt chocolate and butter (or add cream) and carefully pour on top of the cake. Above you can decorate as you wish, in my case the decoration is "Using the leftovers", and there it goes the name of the recipe.



Дъщеря ми много обича шоколадови сладкиши. Колкото по-шоколадови, толкова по-добре. Ако и вие като нея сте любители на шоколада, представям ви една много лесна и бърза рецепта, която може да се направи както в голяма форма, така и във формички за къпкейкс, всичко е въпрос на предпочитания.

Основа: (за форма 18х26см)
100г брашно
½ пакетче бакпулвер
120г захар
40г какао
2 яйца
100мл мляко
70мл орехово олио

Глазура:
100г черен шоколад
50г масло (или 100мл сметана)

Загрейте фурната до 180 С. Разбийте яйцата в отделен съд. Смесете брашното, какаото, бакпулвера и захарта в купа, разбъркайте. Налейте млякото и олиото, объркайте добре, добавете разбитите яйца, разбъркайте отново. Изсипете сместа в намаслена и набрашнена форма, печете около 20 мин., като проверите с клечка за готовност. Ако печете във монопорциони, намалете времето за изпичане според размера на формите си. След като изстине, извадете от формата.
За глазурата – на слаб огън разтопете шоколада и маслото (или сметаната) до хомогенизиране, и залейте внимателно тортата. Отгоре можете да украсите както се сетите, при мен украсата е тип „оползотворяване на наличностите”, та така се появи и името на рецептата.

вторник, 24 ноември 2009 г.

Coq au vin • Кок о вен или петел с вино



Да си призная, досега винаги съм заобикаляла френската кухня някакси старателно отстрани – отстрани. Не зная защо така се случваше, но все нещо ме теглеше по-силно към средиземноморската храна, и всичките ми опити в кухнята бяха концентрирани в тази посока. Докато днес най-после ми дойде вдъхновението да опитам нещо по-различно. В последният брой на Good Food имаше публикувана рецептата за кок о вен, само че в интерпретация с фазан... Викам си: то - петел няма откъде, та камо ли фазан! Ама пък защо да не опитам в по-съвременен вариант – с пилешко? Речено – сторено, записвам продуктите и отивам на пазар – съвсем целенасочено, по списък, купувам всичко, което ми липсва, и завършвам с охладени пилешки бутчета Дюк, нали и те са, както пишеше до скоро на опаковките, „родени и отгледани във Франция”, lol.

И така, какво ви трябва:

50г масло
1сл зехтин
250г бекон
250г дребен лук, бланширан
Петел!!!! (заместен с две опаковки долни пилешки бутчета)
50г. брашно, овкусено със сол и пипер
75мл бренди
500мл червено вино
500мл пилешки бульон /вода
Буке гарни – дафинов лист, магданоз и мащерка
4 стръка целина, нарязани на по 3 см
4 скилидки чесън, счукани
4 домата, обелени и почистени от семките, нарязани на дребно
250г печурки, леко задушени в масло

В тиган с дебело дъно загрейте маслото и зехтина и запържете бекона до кафяво. Прехвърлете го в тенджера с дебело дъно. В останалата мазнина запържете лука и го извадете при бекона. Оваляйте парчетата пиле в брашното и ги запържете в тигана до кафяво, като ги обръщате. Полейте с брендито и запалете. (Признавам си, че тази част с брендито я пропуснах.... просто забравих. Видях, че съм пропуснала, чак сега, когато седнах да пиша този пост, :-))Когато пламъците угаснат, прехвърлете месото и сока в тенджерата.
Загрейте тигана и налейте в него виното, докато къкри остържете дъното, и полейте месото в тенджерата. Повторете и с бульона. Сложете в тенджерата подправките, целината, чесъна, доматите и кипнете ястието (гъбите?? не пишеше нищо в рецептата, но вероятно и тях. Аз поне така направих). Похлупете и оставете да къкри на много бавен огън. Може и във фурната, в огнеупорен съд, на 120 С. Поне 1и 1/2 часа
Отцедете течността от тенджерата в дълбок съд и редуцирайте на силен огън до половина. Подправете на вкус??? (За сол вероятно става дума). Върнете при месото и зеленчуците. Поднесете с варени картофи или картофено пюре.

неделя, 22 ноември 2009 г.

Пияни монахини - смешно, но така се казва :-)




Това е един сладкиш от тетрадките на майка ми, тоест от преди поне 20 години. За него съществуват доста рецепти с малки разлики по между си. Това е технологията, по която го приготвяме у нас, и винаги се е радвал на много голям успех. Става невероятно пухкав, с лек аромат на мед и лимон, а шоколадовата заливка му придава изключителен завършек.

за основата: (26см кръгла форма или 26х18см правоъгълна)
3 яйца
120 г. захар
150г брашно
125г масло
1 пак. бакпулвер
3 с.л. прясно мляко
2 с.л. мед
2 с.л. ром
настъргана кора от лимон

за заливката:
100г шоколад
50г масло

Разбийте белтъците на сняг. В друг, по-голям съд, разбийте мекото масло, захарта и жълтъците на пухкав крем. Постепенно прибавяйте брашното, смесено с бакпулвера и смесените мед, мляко и ром. Добавете настърганата лимонова кора. Можете да бъркате и с миксера. Накрая добавете разбитите белтъци. Печете в намазана с масло и леко набрашнена форма на 180С до готовност - проверете с клечка.
След като изстине, го нарежете на парчета. Разтопете на водна баня (или на много слаб огън) шоколада и маслото, и залейте сладкиша. Може да се поръси с малко кокосови стърготини.

Прекрасно се съчетава и със сутрешното кафе, и със следобедния чай.

сряда, 4 ноември 2009 г.

Tagliolini all aglio, peperoncini e pinoli ● Талиолини с чесън, кедрови ядки и люти чушки



Like many other Italian recipes, this one is also very easy to make and simple, consisting of a minimum ingredients. Precisely because this it is important to use quality products to make that simple recipe, not intrusive additional flavors, to highlight the merits of the pasta itself.

What you need, for about 4 servings:
Depending on whether it will be served as a first course or as a main dish provide between
80 – 110gr. of pasta per portion.
4-5 cloves garlic
4-5 tbsp extra virgin olive oil
Some peperoncini (hot chilies)
Pinch of oregano
Some pine nuts

Boil pasta according to package directions and drain. In a large skillet heat the oil, add crushed garlic and fry until golden. Remove garlic, add chopped hot peppers and oregano.
Divide the pasta into plates, and pour in the hot oil. Serve sprinkled with a dry pan roasted pine nuts and enjoy!



Както много от италианските рецепти, тази също е изключително лесна за правене и проста, състояща се от минимален брой съставки. Именно поради това е важно да се използват качествени продукти, за да може тази семпла рецепта, не натрапваща допълнителни вкусове, да подчертае достойнствата на самата паста.

Какво ви трябва, за около 4 порции:
В зависимост от това, дали ще поднесете като първо ястие, или като основно, предвидете между 80 – 110г. паста за порция.
4-5 скилидки чесън
4-5 с.л. студено пресован зехтин
Люти чушки пеперончини
Щипка сушен риган
Кедрови ядки

Сварете пастата според указанията на опаковката и отцедете. В голям тиган загрейте зехтина, добавете смачканите скилидки чесън и запържете до златисто. Извадете чесъна, добавете накъсаните на дребно люти чушлета и ригана.
Разпределете пастата в чинии, и залейте със горещия зехтин. Поднесете , поръсени със запечени на сух тиган кедрови ядки и се наслаждавайте!

вторник, 3 ноември 2009 г.

Meatballs in Tomato Sauce Italian Style • Кюфтенца в доматен сос по италиански

I suppose everyone has his own feelings about some food, not loved since the childhood. Is that bad memories from kindergarten, or by the school canteen, but I have a great list of recipes that ehrrr… just will say I avoid. And since no one tells me what to cook or what no, I see that I prepare only things that I like. Rarely happens to me to make a recipe that I not feel warm feelings to. But yesterday my daughter, which probably has memories different than mine, wanted me to make meatballs in tomato sauce ... Brrrr, I thought. Tomato sauce dish .... But - the child wants it. And then I thought I would combine work with pleasure – and I dug from my countless notes one Italian recipe and gave it a try. I must tell you that even with the small differences from the Bulgarian version, the result surprised me very pleasantly, and I think I love meatballs in tomato sauce now!

So what you need for about 4 servings

500 g minced beef
About 1 cup bread crumbs
2 eggs
800g tomato puree or tomato sauce
1 onion
2-3 cloves garlic
Chopped parsley
Several fresh basil leaves
Oregano
Salt
Sugar
Pepper
Olive oil

Mix the minced meat with the eggs, bread-crumbs (leave a few tablespoons), salt, some chopped parsley and freshly ground black pepper. Shape into small round balls, roll in breadcrumbs and fry in vegetable oil.
In a deep frying pan heat a little olive oil, add the onion cut in crescents, crushed garlic and basil. Once stifled, add the tomato puree. Season to taste with salt, 1 teaspoon sugar, ground black pepper and oregano. After 5 minutes, add the meatballs in the container, cover with lid and let it simmer on slow fire for about 15 more minutes. Best flavor is obtained if the dish has the opportunity to rest at least one hour before serving. Serve as a main dish, garnished with white rice or as a supplement to any type of pasta.



Предполагам, че всеки от нас има храни, които не обича от детството си. Дали лош спомен от детската градина, дали от училищния стол, но и аз имам голям списък с рецепти, които дори да не кажа че мразя, да речем че ги избягвам. И тъй като няма кой да ми казва готви това, а не онова, забелязвам, че приготвям все неща, които харесвам. Рядко ще се случи да направя рецепта, към която не храня топли чувства. Но вчера дъщеря ми, която вероятно има спомени, различни от моите, пожела кюфтенца в доматен сос… Брррр, помислих си. Доматен сос… манджа… Ама – иска детето. И тогава реших, че ще съчетая полезното с приятното – изрових от безбройните си записки една италианска рецепта и запретнах ръкави. Трябва да ви кажа, че макар и с малки разлики от българския вариант, резултатът ме изненадана много приятно, и мисля, че дори вече обичам кюфтенца в доматен сос!

И така, какво ви трябва, за около 4 порции

500г телешка кайма
Около 1 чаша галета
2 яйца
800г доматено пюре или доматен сос
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
Нарязан магданоз
Няколко листа свеж босилек
Малко сушен риган
Сол,
Захар
Черен пипер
Зехтин

Омесете каймата заедно с яйцата, галетата (оставете си няколко лъжици), сол на вкус, част от нарязания магданоз, и прясно смлян черен пипер. Оформете на малки кръгли кюфтенца, оваляйте в отделената галета и изпържете до полуготовност в растителна мазнина.
В дълбок тиган загрейте малко зехтин, добавете нарязания на полумесеци лук, смачканите скилидки чесън и босилека. След като се задушат, добавете доматеното пюре. Подправете на вкус със сол, 1 ч.л. захар, смлян черен пипер и риган. След като се посгъсти, прибавете в съда кюфтенцата, похлупете с капак и оставете да къкри на бавен огън още около 15 минути. Най-добър вкус се получава, ако ястието има възможност да отлежи поне час преди сервиране. Поднесете като основно ястие, гарнирано с бял ориз, или като добавка към произволен вид паста.

събота, 31 октомври 2009 г.

Pumpkin Phyllo Rolls for All Saints' Day • Банички с тиква за Вси Светии

During the week before Halloween many pumpkins find its very end in one way or another ... whether as a pie, whether as a cake, whether as a flashlight ... this is the season. Whom to ask will tell you a recipe for a desert with a pumpkin. Nothing new under the sun. Well ... what ever, what could stop us trying newer and newer versions? All we can lose is make people around us discovered that they actually love pumpkin, lol.

So here is the today's recipe for pumpkin rolls:
One package of thick phyllo dough (home made type) if you feel keen, roll your own pastry, but something .... makes me doubt ...
Approx. 1 kg pumpkin, cleaned
100 gr. butter
100 gr. sugar
100 gr. walnuts, chopped
4-5 tsp biscuit crumbs, or crushed cornflakes
½ tsp cinnamon
You can add some raisins, if you like

Cut the pumpkin in chunks, put it in a deep container with a lid, sprinkle with ⅔ of the sugar, put half of the butter and leave to cook on low heat until soft. If there results a lot of liquid, leave uncovered for some time to evaporate the excessive moisture. When ready, smash with a fork or a device for mashed potatoes, add chopped nuts, biscuit crumbs or cornflakes, raisins, if you put some, and sprinkle with cinnamon. Stir well and allow to cool slightly. Cut the phyllo sheets of rectangular strips, add pumpkin puree all over and turn as a roll. Arrange in a baking dish, pour on top with the remaining melted butter and cover with the remaining sugar. Bake in preheated to 200ºC oven until the pastry becomes reddish. Once cool, you can sprinkle with powdered sugar.



През седмицата преди Хелоуин много тикви намират своя край по един или друг начин...Дали като баница, дали като сладкиш, дали като фенер...Сезонът е такъв. Когото и да попиташ, ще ти каже рецепта за тиквеник. Нищо ново под слънцето. Ами... и така да е, какво ни пречи да опитваме нови и нови варианти, не само че нищо няма да загубим, ами току-виж и хората около нас открили, че всъщност обичат тиква, хахах.

И така, днешната рецепта за тиквени ролца, моля, моля, да не се бърка с «прост» тиквеник, :-)

Един пакет от плътните кори за баница (тип домашно разточени), ако пък ви се точи, разточете си сами корите, ама....нещо ме кара да се съмнявам...
Около килограм тиква, почистена от кората и семките.
100г. масло
100г. захар
100г орехи, нарязани
4-5 с.л. трохи от бисквити, или пък натрошен корнфлейкс
1 к. л. канела
Можете да добавите и стафиди, ако искате, но може и да забравите

Нарежете тиквата на едри парчета, сложете я в дълбок съд с капак, поръсете със 2/3 от захарта, сложете половината масло и оставете да се задуши на слаб огън, докато омекне. Ако се отдели много течност, оставете без капак за известно време, за да се изпари излишната влага. Когато е готова, намачкайте я с вилица или с уред за картофено пюре, добавете нарязаните орехи, бисквитената галета или корнфлейкс, стафидите, ако ще слагате, и поръсете с канела. Разбъркайте добре и оставете да се охлади леко. Нарежете корите на правоъгълни ленти, нанесете от тиквеното пюре и завийте на руло. Наредете ги в тавичка, отгоре ги залейте с останалото разтопено масло, и посипете с останалата захар. Изпечете в загрята до 200ºС фурна, докато корите се зачервят. След като изстинат, можете да поръсите с пудра захар.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Dutch Tomato Soup • Холандска доматена супа

This is another recipe from DinnerExplorer, which is easily prepared and also very delicious. You can try this version of tomato soup in the coming cold months because the added bacon and chicken broth make it suitable, and served hot, it is a great way to warm yourself up.

What you need:

5 dc chicken stock
150g bacon, diced
1 onion, chopped
1 small carrot, chopped
1 tbsp butter for sautéing
2 tbsp butter
500g tomatoes, diced
1 bay leaf
1 pinch thyme
Salt and freshly ground black pepper.

Sauté the onion, bacon and carrot in the butter until become soft. Add the tomatoes, spices and chicken stock. Simmer for 15-20 min, remove the bay leaf and blend the soup until smooth. Return the soup to the saucepan and bring to the boil, season with salt and pepper, add 2 tbsp of butter while stirring. Serve hot.





Това е още една рецепта от DinnerExplorer, която е лесна за приготовление и също така вкусно получаваща се. Можете да опитате този вариант на доматена супа през идващите хладни месеци, защото добавеният бекон и пилешкият бульон я правят подходяща на вкус, а поднесена гореща, е чудесен начин да се стоплите.

Какво ви трябва:

Пилешки бульон
Бекон, нарязан
Лук
Морков
Масло
Домати
Дафинов лист
Сол, смлян черен пипер
Мащерка

Задушете лука, бекона и моркова в маслото, докато омекнат. Добавете доматите, подправките и бульона. Оставете да къкри 15 - 20 минути, махнете дафиновия лист и пасирайте. Върнете в тенджерата, оставете да заври, овкусете със сол и пипер, добавете 2 с. л. масло, сервирайте гореща.

вторник, 20 октомври 2009 г.

Как да снимаме храна с компактни фотокамери

Публикувам този материал със съгласието на Matthew Wright, който прави чудесния фото-кулинарен блог Wrightfood. Снимките към неговия материал ще бъдат приложени като линкове, надявам се че никой няма да има проблеми с визуализацията им.

"Много хора питат как могат да получат прилични резултати в кулинарната фотография, като използват компактни фотоапарати вместо големи модерни ДСЛР камери.
Истината е, че при снимането с едните или другите има много прилики. Но също така има и много разлики.
Единственото нещо, което е от съществено значение и при двете системи фотокамери, е това да познавате техниката си. Да знаете предимствата й, и определено да знаете недостатъците й.

снимка 1

Преди да започнем, няколко съвета преди покупката на компактен фотоапарат за кулинарна фотография.
● Големият брой мегапиксели не е всичко. Търсете камера, която позволява да правите ръчни настройки и има доброкачествена оптика и сензор. Ще ви трябва да настройвате блендата, скоростта, ИСО, и белия баланс.
● Обективът трябва да има фокусно разстояние някъде между 50 и 100мм (например – на него може да пише 40-150мм, което е добре, тъй като отрязъкът 50-100 попада в обсега му.)
● Дигиталният зуум е безсмислен. Това е същото, като да увеличавате малка снимка във Фотошоп. Не го използвайте, и не се поддавайте на лукавия продавач, който ви казва колко добра е камерата, притежаваща 100000х дигитален зуум.
● Добре е да можете да изключвате JPEG изострянето на кадъра в камерата. Проверете он-лайн ревютата в известни фотосайтове - http://www.dpreview.com е един добър сайт.
● Уверете се, че камерата ляга добре в ръката ви. Уверете се, че има гнездо за монтиране на статив, макар че повечето модели го имат в днешни дни. (Снимането със статив е задължително!)
● Ако ще си купувате статив, търсете хубав статив. Уверете се, че е стабилен, и изглежда като приспособен да издържи няколко войни. Аз лично много харесвам Манфрото, в предишната ми работа имахме един, който пътуваше из цял свят, и никога не се счупи (жалкото е, че триподът пътува повече от мен...)
● Аз лично предпочитам компактните камери, които използват обикновени батерии, вместо някои, които имат странни зарядни устройства. Използвам компактната си камера много при пътувания, и ако съм на другия край на света (бих искал....) е много по-лесно да си купиш ААА батерии, от колкото да намериш адаптер за волтажа или пък за системата на контактите.

И така, без да се бавим повече, нека да видим какво можем да постигнем като използваме евтина и стара компактна фотокамера за кулинарна фотография.

Типичните проблеми, които можете да срещнете, и начини, по които можете да ги решите.

● Повечето компактни фотокамери работят със доста затворени бленди, което означава, че не могат да постигнат много плитък фокус (става въпрос за онова приятно размазване на задния план). Няма защо да се ядосвате за това, то е факт при тези малки обективи и матрици.
Решение: Композирайте снимката си, като държите сметка за този факт. Опитайте се да не претрупвате изображението, при положение, че не можете да използвате блър за да фокусирате само главния си обект. Опитайте снимки „от птичи поглед”, в които обикновено всичко е на фокус.

● Компактните камери обикновено работят с по-бавни скорости поради затворените си бленди. Малкият им физически размер затруднява държането им абсолютно неподвижни по време на снимане от ръка. Това означава, че има много повече шанс камерата да мръдне, а това размазва изображенията.
Решение: винаги използвайте статив, дори и вашата камера да има вградена стабилизация на изображенията. Ако скоростта на затвора ви се вижда наистина ниска (нещо като 1/30 или по-ниска), помислете дали да не снимате със самоснимачката, което значително би намалило вибрациите, дори и да снимате от статив.

● Блясъците могат много лесно да изгорят напълно при снимки с компактна фотокамера. Това може да направи храната да изглежда мазна, а белите чинии – чисто и ярко бели. Решение: Работете с осветлението много, много внимателно. Използвайте разсейвател (повече за това – по-късно). Можете да използвате разсейватели за да омекотите всяка прекалено силна светлина, която може да предизвика големи напълно бели петна и отблясъци. В снимката горе, цялата лява страна беше напълно прегорена, преди да използвам моя портативен разсейвател, за да блокирам директната светлина, идваща от прозореца, до който работех.

● Компактните фотокамери често пре-изострят изображението по подразбиране, и когато свалите снимките си на компютъра, те изглеждат неестествено.
Решение: Ако можете, проверете в опциите на камерата си и изключете изострянето. Сериозно, снимките ви ще изглеждат много по-добре след тази бърза промяна. Ако искате да бъдат по-остри, можете след това да използвате програмата си за обработка на изображения, и да ги изострите така, както ВИЕ ги искате. (моята стара компактна камера,която използвам за тази демонстрация, няма възможност за изключване на вграденото изостряне).

● Повечето компактни фотокамери имат големи LCD екрани, които ви позволяват да видите в реално време измененията в сцената, която снимате. Използвайте ги! Това е страхотна функция , която повечето ДСЛРи доскоро нямаха. Сложете камерата на триножник пред мястото, на което ще снимате. Сега започнете да подреждате сцената, като постоянно проверявате екрана, за да прецените мястото на детайлите и т.н. Също използвайте екрана за да работите по осветяването – местете разсейвателя и отражателите наоколо, и наблюдавайте как осветлението се променя на екрана.

● Учете се анализирайки! Ето една бърза снимкана основното разположение, което използвах, за да заснема снимката с компактната фотокамера от началото на този пост.

В него има 5 ключови елемента:
Светлина/обстановка
Разсейвател на светлината
Отражател
Пропс (бел.прев. ще използвам този термин, защото не успях да намеря достатъчно кратък и ясен БГ превод, означава всеки един предмет, лъжица, чиния, чаша, салфетка, или декорация, които участват в сцената) и аранжировка
Триножник

Светлина – Единственият и най-важен фактор за да заснемете качествени снимки с компактна фотокамера (всъщност снимки с каквато и да е техника), е светлината. Смятам я за особено важна при снимките с компактни фотокамери по няколко причини:
Компактните камери с техните малки обективи и сензори могат лесно да прегорят най-светлите места, и често правят снимки с големи напълно прегорели участъци.
Компактните камери снимат в JPEG формат на файла, което е прекрасно и така нататък, но ви ограничава във възможностите за корекция, която може да приложите в постобработката (използвайки фотошоп, лайтруум или други подобни) преди качеството на снимките започне видимо да спада. Но независимо от това, колкото и да се стараете над кадрите си във фоторедакторската програма, не можете да накарате лошата светлина да изглежда добре.
Храната може много лесно да добие мазен вид, ако се заснеме в условия на ярка светлина. Понеже блясъците могат често да станат по-големи или да изгорят напълно, тряба да отделите много внимание на омекотяването на светлината, и ограничаване на споменатия ефект.
Ако можете, снимайте на естествена светлина. Тя е мека, благоприятна за храната, и....ъммм...безплатна. Не е нужно да си купувате скъпи светлинни пособия и светкавици.
Аз снимам повечето от моята кулинарна фотография на мястото, което можете да видите на горната снимка. Да, точно така, това е мястото за игра на децата. Веднъж или два пъти седмично аз я завземам, за да направя по няколко снимки за моя блог. Мястото е много подходящо за целта. Много естествена светлина, обикновено достатъчно мека (освен ако не снимам по обяд, тогава лятното слънце влиза през прозорците). Ако снимам рано сутрин, предпочитам трапезарията, където влиза повече утринна светлина през голям панорамен прозорец.
Намерете места в дома си, където има хубава естествена светлина през деня, и помислете как можете да ги използвате за вашите снимки. Не ви трябва много място – само за малка маса, и за вас и камерата ви.
Ако някое наистина тясно място в дома ми има хубава дневна светлина, имам обичай да моля Даника (жена ми) да държи чинията, и снимам нея, с чинията в ръце. снимка Тя заема много по-малко място от всяка малка маса.
Експериментирайте като сменяте позицията си спрямо светлината. Аз обичам да снимам със светлина, идваща зад храната, но страничното осветление дава също страхотни ефекти. Лично аз избягвам да снимам с предно осветление, защото то кара храната да изглежда плоска, и като че е снимана със вградената светкавица. Светлината може да създаде драматизъм и дълбочина – експериментирайте!
И така – намерете си място до светъл прозорец, дори не е нужно да бъде голям. Наместете масата си колкото е възможно по-близо. Поставете статива си и сложете камерата на него. Сложете чиния на масата и фокусирайте върху нея. Сложете някаква храна там (ябълка, глава лук или нещо си), просто за да има върху какво да фокусирате. Започнете да изграждате композицията наоколо. Непрекъснато проверявайте LCD екрана на гърба на камерата.

Разсейвател: Това е парче материал (обикновено паус), който е полупрозрачен. Когато е поставен между светлинния източник и обекта, той омекотява силната и груба светлина – премахва блясъците, и създава меки, по-нежни сенки. Силните сенки, грубата светлина и агресивните блясъци не са (поне по мое мнение) приятели на кулинарната фотография. Храната изглежда свръхмазна и евтина. Разсейвателят може наистина да помогне това да бъде избегнато.
Най-добре е да си купите голямо руло паус. Когато сте готови да снимате, залепете голямо парче на прозореца си. Това ще омекоти влизащата през него светлина, ще намали грозните отблясъци и ще направи храната красива. Ние всички обичаме красивата храна, нали?
А пък ако искате да сте свръх модерни, можете да си направите проста дървена рамка (подобна на тези, които използват художниците, за да опъват платната си). Залепете или забодете с кабърчета паус по цялата рамка. По този начин имате подвижен разсейвател, който можете да намествате за секунди и да се съсредоточите върху наистина важните неща. Както виждате на снимката, аз съм направил точно това. Много е удобно, ако имате светлина, влизаща през няколко прозореца.

Рефлектори или отражателни картони.
Това са най-обикновени парчета бял картон. Нищо особено. Аз обичам да използвам дебел стиропор, просто защото съм много непохватен и много лесно чупя нещата. Стиропорът е по-издръжлив от нормалния дебел картон.
Обикновено ще искате да поставяте отражателите от срещуположната посока на идващата към храната светлина. Например – ако светлината идва от ляво, поставяте отражателя от дясно на храната.
Това помага да се изсветлят леко най-тъмните участъци, и дава много повече детайл в сенките, кара храната да изглежда триизмерна и да има повече обем. Твърде силните и дълбоки сенки са доста груби в кулинарната фотография – освен ако наистина знаете какво правите за аранжировката и за заснемането.

Ето две снимки от предишен пост за кулинарната фотография, който публикувах – показващи разликата при снимане със и без отражател. снимка 4 и снимка 5

Аз обичам да имам няколко такива отражателя – в различни размери. Понякога, ако ще снимате наистина голяма сцена, е хубаво да имате отражател с размери метър и половина на два, за да можете да отразите много светлина. Тези отражатели могат също да се използват за препречване на излишната светлина, влизаща през прозорците, която не ви е нужна. Например на мястото за игра, на което снимам, понякога светлината е толкова силна, че слагам няколко от големите си картони срещу част от прозорците, за да намаля малко околната светлина, и да я направя малко по-насочена.

Пропс и аранжировка:
Основно правило: KISS. Keep it simple, stupid! (направи го просто, глупако).
Придържайте се към простотата. Не слагайте твърде много неща в сцената.
Белите чинии никога, ама никога няма да излязат от мода, защото храната изглежда добре в тях.
Винаги се уверявайте, че храната е основната ви фокусна точка, а не някоя супер модерна чаша или лъжица.
Магазините за втора употреба са страхотно място да намерите евтни пропс.
Определете стила на снимката си, без да прекалявате. Решете дали искате да е рустик или модерн, и аранжирайте в съответния стил. Ако храната ви е просто селско ястие, не я аранжирайте в стил висша кухня.

Статив:
След самата камера, стабилният статив е най-важната част от вашата екипировка – особено за снимки с компактни фотоапарати. Спестявайте, и си купете хубав статив – сума от около 100-200$ би трябвало да ви стигне за нещо наистина добро.
Когато купувате трипод, вие купувате основа и глава. Главата е онова нещо, на което се завинтва камерата, и има различни контроли за накланяне и въртене. Аз харесвам главите, които имат независими лостове за контрол за всяка ос. Така мога да въртя или накланям камерата без да влияя на някои от другите оси.
Обичам да ползвам плочки за бързо освобождаване на камерата с моите стативи. Това означава, че камерата може да бъде освободена от трипода с едно просто движение, което прави сглобяването и разглобяването по-лесно и бързо, а и ако искам да направя бърза снимка от ръка, мога, и когато отново сложа камерата на статива, тя е в точно същата позиция спрямо сцената, както и преди.

Заключение: стъпка по стъпка изграждане на снимката
● Намерете светло място край прозорец.
● Сложете малка маса до него, сложете на масата чиния с някаква примерна храна в нея (ябълка, глава лук, картоф).
● Сложете камерата си на статив, и фокусирайте върху храната.
● Зумнете колкото ви харесва. Аз като че ли харесвам повече снимките с дългофокусно разстояние, от колкото тези с широк зрителен ъгъл. Храната не изглежда разкривена, и трябва да арнжирате по-малко пространство около нея.
● Сложете разсейвателя си между яркия прозорец и храната – това ще омекоти светлината, и ще намали силните блясъци и сенки.
● Разположете допълнителни пропс около храната, за да помогнете на разказваната история. Придържайте се към прост и чист стил.
● През цялото време проверявайте как изглежда сцената през екрана на камерата ви.
● Размесвайте елементите в сцената както ви се харесва, докато постигнете хубава композиция.
● Използвайте LCD екрана за да проверявате къде са силните отблясъци. Ако са по храната, или по чинията, в която е тя, обмислете преместването на разсейвателя така, че да ги намалите.
● Разположете отражателя си близо до сцената, за да отразите част от светлината обратно. Това ще освети тъмните области и ще придаде повече детайл в сенките.
● Сега идете и сгответе храната, която сте планирали.
● Махнете от чинията бутафорния обект, сложете истинската храна, направете финални настройки на разсейвателя и отражателя, и направете снимката!

Само за забавление, аз направих набързо снимка на същата сцена с моята дигитална огледално рефлексна камера. Ето я и нея.снимка 6
Виждате, че снимката има малко повече дълбочина, благодарение на по-плиткия ДОФ, (предният и задният план са извън фокус). Светлината също е малко по-мека, нещо което е типично за рефлексните камери.
Но в крайна сметка, не са огромни разлики."

Оригиналната публикация (на английски) можете да прочетете тук

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Открийте собствената си светлина

Публикувам този преводен материал от блога My2Penn'orth със любезното съгласие на Торстен Краска, фотограф от Бон, Германия, за да отговоря на все по-увеличаващия се интерес на фууд-блогърите, желаещи да правят по-добри снимки на своите кулинарни шедьоври.

"Понякога получавам запитвания за това как осветявам снимките си, дали има основна схема за моето осветление, какъв светлинен източник използвам, и така нататък. На този въпрос не е толкова лесно да се отговори, защото освен техническата страна, осветяването е много личен момент от композирането на едно изображение. Специално в кулинарната фотография осветлението е от основна важност, и за всички вас е важно да откриете своята собствена светлина.

За техническата страна на въпроса бих препоръчал да прочетете :
Lou Manna: Digital Food Photography (Лу Манна – Цифрова кулинарна фотография). Освен че покрива в детайл различни аспекти от кулинарната фотография (като например композиция със чудесни примери), книгата също така разглежда темата за осветлението.
Fil Hunter, Steven Biver, Paul Fuqua: Light - Science & Magic (Фил Хънтър, Стивън Бивър, Пол Фукуа – Светлината – наука и магия).
Това въведение във фотографското осветление покрива всички аспекти на осветяването от научна гледна точка до практическото им приложение. Чудесна книга.

Моята персонална светлинна екипировка:
Естествена светлина от прозорците. Използвам я винаги, когато мога, защото харесвам различните варианти, която тя предоставя, макар че скоростта, с която се променя, понякога може много да ме затрудни.
Изкуствена светлина – Лампи с нажежаема жичка (5000К), стойки и други приспособления. Когато няма достатъчно естествена светлина, или пък когато искам да пресъздам твърде специфична светлина, използвам постоянно изкуствено осветление. Лампите, които използвам, не се нагряват, или поне не толкова, че да създадат някакви притеснения във връзка с кулинарната фотография.

Полезни допълнителни принадлежности:
Разполагам с разнообразни по размер парчета от бял стиропор за рефлектори. Белият стиропор има предимството, че повърхността му е грапава, поради което отразената светлина е леко омекотена.
Сребърно и златно фолио за по-силни и твърди запълващи светлини. Често закрепям тези фолиа върху плоскостите от стиропор. Златното фолио ще отрази по-жълта, по-топла запълваща светлина. Аз го използвам доста рядко. Сребърното фолио ще произведе по-силна запълваща светлина от белия стиропор. Можете да огънете фолиото, за да получите запълваща светлина, покриваща различни посоки върху обекта, така че да получите изображение почти без сенки.
Черен картон и хартия. Използвам ги, за да засенчвам определени участъци или за да насочвам светлината. Като изключвате светлината от определени участъци, можете да имитирате светлина от слънчеви лъчи.
Малки огледала. Аз имам няколко такива за ефектно осветяване и за силна запълваща светлина на определени участъци.
Прозрачни хартии. Те могат да ви помогнат да омекотите твърде контрастния източник на светлина. Аз имам такива в различни размери и мога да ги монтирам на малки стойки, просто за да засенча определени области. Това може да бъде много полезно, когато например искате да омекотите твърде силен отблясък.
Прозрачна завеса. Често използвам парчета от прозрачни пердета за да омекотя светлината. Това също така смекчава силните сенки. Особено полезно е, когато използвате естествена дневна светлина.

Светлинна схема.
Няма стандартна рецепта за това. Аз лично предпочитам задното или страничното осветление. Много рядко използвам фронтално осветление. Освен основния светлинен източник, често използвам запълващо осветление от противоположната страна, което ми позволява да контролирам сенките. Ъгълът, под който пада светлината, и силата й, зависят от това, какво искам да постигна с моето изображение. Но като правило, няма базисни правила при фотографирането на храна.

Намерете своята собствена светлина.
Осветлението е основна част от композирането на едно изображение. Опитайте се да визуализирате снимката в ума си. Мислете за светлината преди да натиснете спусъка. Трябва ли да бъде ярка, или мистериозно здрачна? Трябва ли да отразява директна естествена светлина или по-мека интериорна светлина? Трябва ли да създава определен ефект? Не можете да мислите за осветлението, без да вземете предвид самата храна. Как искате да изглежда храната на снимката? Има ли по храната силни контрасти, за които ще трябва да се погрижите (т.е. много светли и много тъмни участъци)? Тъмната на цвят храна „изяжда” светлината, и ако е комбинирана със светла храна, вероятно ще ви се наложи да използвате силна основна светлина и да засенчите светлите зони; или пък да използвате силна запълваща светлина за да осветите тъмните части, и така да постигнете баланс в тези различни участъци.
И именно защото осветлението е основна част от композирането на едно изображение, то е твърде персонален аспект на фотографията. Вие ще трябва да откриете вашият личен начин, което е процес. Техническите основи са описани в горепосочените книги.

Как да се научите да осветявате изображенията си.
Гледайте много кулинарни фотографии, и ги анализирайте. Опитайте се да разберете как са били осветени. Къде е основният светлинен източник? Как изглеждат сенките? Какъв е ъгълът, под който пада светлината – нисък или висок? Дали осветлението е меко, без силни сенки, или пък е по-структурна светлина, създаваща дълбоки сенки? Какво е настроението, което създава светлината? Дали е ярко и слънчево, мистелиозно, тъмно, уютно, топло, студено, стилно, модерно? Как се отразява различната светлина върху различните видове храна?
И ако си харесате определен тип осветление, опитайте се да го пресъздадете. Опитайте се да отгатнете как е било постигнато, и пробвайте да го реализирате в някоя от вашите снимки. В повечето случаи ще завършите с нещо напълно различно, но в този процес ще научите много за светлината.
Опитайте се да „виждате” светлината. Това можете да правите винаги. Опитвайте се да анализирате светлината около вас. Каква е разликата в светлината сутрин или следобед, в слънчев или облачен ден. Правете го там, където обикновено снимате, и ще се научите как да използвате светлината по-ефективно. Разберете дали има част от деня, в който светлината на това място е най-добрата за вас.
И се учете със и от другите. Говорете и обсъждайте кулинарната фотография, композицията и осветлението. Оставете другите да критикуват вашите фотографии. Можете да научите от грешките си много повече, от колкото подозирате. Ако някой не ви каже, че осветлението в снимките ви не е добро, как бихте могли да го разберете? Всеки обича да получава комплименти за снимките си, но стойността на една откровена критика е много по-голяма. Тя ви дава нещо, по което да работите, и да се стремите да подобрявате уменията си. Място за такива дискусии в интернет е "Food Photography Club" където членовете а и не-членуващите могат да дискутират относно кулинарната фотография в детайл. Аз и други като мен създадохме преди време тази група във Фликр, с цел да се учим един от друг, и да водим задълбочени дискусии.

Ако този пост ви е заинтересувал, аз ще публикувам още подобни статии в бъдеще, просто следвайте линка за фотографски уроци в блога ми."

Оригиналната публикация можете да прочетете тук.

неделя, 18 октомври 2009 г.

Finland Mushroom Soup ● Финландска гъбена супа

The recipe which I want to present to you today is not mine. It is taken from the site www.dinnerexplorer.com, where you can find other interesting proposals. Why I am telling you all this stuff? Because I've read on the pages of the Good Food magazine for a photo-culinary competition in which I thought it was necessarily to participate. I do not deny that there are recipes that not only sound exotic, but are directly feasible in our country - such as the Argentinian bull on a barbeque and other similar. But if you dig deeply, you will find very simple and feasible recipes that not only can be prepared and photographed, but could turn out quite delicious, like this soup of chanterelle mushrooms.

What you need: (In the BG version of the recipes, who knows why, there are no measures, but this does not frighten us too much, lol)

about 2 to 3 servings
400g chanterelle mushrooms
one medium onion
about 50 g butter
2 tablespoons flour
vegetable broth (I replaced it with milk)
fresh cream - about 150ml
saffron powder - my addition
salt
freshly ground white pepper
parsley

Stew finely chopped onion and sliced mushrooms in half of the butter. Add flour and stir, add the vegetable broth (in my version the milk), mixing constantly. Allow to simmer for about 15 minutes. Add spices and cream, boil again. Before serving sprinkle with chopped parsley and serve with toast and the rest of the butter.



Рецептата, която искам да ви представя днес, не е моя. Взета е от страницата на www.dinnerexplorer.com, където можете да намерите и други интересни предложения. Защо ви разказвам всичко това? Защото прочетох на страниците на списание Good Food за един фото-кулинарен конкурс, в който реших, че непременно искам да участвам. Не отричам, че сред включените рецепти има такива, които не само че звучат екзотично, но и са направо неизпълними в нашите условия - като например барбекю от аржентински бик или фазани по назнам-как-си. Но ако се разровите, ще намерите и съвсем семпли и изпълними рецепти, които не само че могат да се приготвят и заснемат, но се оказват и доста вкусни, като тази супа от гъби пачи крак.

Какво ви трябва: (В БГ вариант на рецептите кой-знае защо липсват количества, но това нас не ни плаши особено, хахах)

за около 2 до 3 порции
400г гъби пачи крак
средна глава лук
около 50 г. масло
2 с.л. брашно
зеленчуков бульон (аз го замених с мляко)
сметана - около 150мл
шафран на прах- моя добавка
сол
прясно смлян бял пипер
магданоз

Задушете ситно нарязания лук и нарязаните гъби в половината от маслото. Добавете и разбъркайте брашното, добавете зеленчуковия бульон (при мен млякото),като разбърквате непрекъснато. Оставете да къкри около 15 минути. Добавете подправките и сметаната, кипнете отново. Преди сервиране поръсете с нарязания магдзаноз и поднесете с препечени филийки и останалото масло.

събота, 17 октомври 2009 г.

Кулинарната фотография: 5 основни правила

В последно време получавам много въпроси, касаещи фотографирането на храна. И както открих, това се случва и с други мои колеги, занимаващи се с кулинарна фотография. Все по-голяма популярност получават кулинарните блогове, и все повече хора имат желание да правят хубави снимки на прекрасните рецепти, които публикуват. Но тъй като в днешният сложен свят не всички имат време и възможности да търсят информация и да се ограмотяват, реших да публикувам на страниците на Salted Lemons няколко основни урока по фотография, част от които са преводни материали, създадени от колеги фотографи по същата причина.

Ще започна с един уводен материал, публикуван от Алесандро Герани, фотограф от Генуа, който блогва прекрасния Food-O-Graphia.


С този пост нека да започнем с основите, т.е. факторите, които са необходими за създаването на една кулинарна снимка, която, въпреки че не е професионална, може да предаде красотата на ястието, което сте подготвили.

1. Използвайте огледално-рефлексна фотокамера
Не се осланяйте на това, което казват различни публикации, ревюта в списанията, продавачите, познати, и така нататък. Дори и най-красивите и скъпи компактни фотоапарати не са подходящи за правене на снимки на храна. Професионалният фотограф може би ще бъде в състояние да създаде нещо прилично, знаейки как да използва фотокамерата в ръчен режим, но вие не сте професионални фотографи, в противен случай нямаше да четете тази публикация. Не хвърляйте парите си на вятъра като си купувате Point&Shoot фотокамери.
Не е нужно да похарчите цяло състояние, за да си купите огледално-рефлексна фотокамера. Ако трябва да правите снимки, които ще пускате в интернет, не се нуждаете от последен модел с 16 мегапиксела и най-новият микропроцесор SuperUltramegaIII.
С всички нови модели, излизащи на пазара на всеки няколко месеца, е много вероятно да намерите много добър DSLR фотоапарат, който само преди няколко години е бил считан за почти професионален, на цена, в която за момента не може да се вмести нов компактен дори от среден клас. Направете обиколка из EBay и потърсете използвани цифрови рефлексни камери, и погледнете цените, на които вървят, за да получите представа, но идете да проверите и в магазините близо до вас.
Помислете, че който и да е цифров SLR е все още добра машина и е рядко предишният собственик да я е "използвал до смърт” поради бързото им излизане от употреба. За вас не е от значение дали фотокамерата ви е свръх модерна, вие се интересувате от резултатите, които можете да постигнете с нея., а не да я показвате на своите приятели или клиенти.

2. Използвайте обектив с фиксирано фокусно разстояние – така наречените primes
Обектив с фиксирано фокусно разстояние означава, че винаги ще имате един и същи зрителен ъгъл към областта на кадъра.
Но как тогава можете да заснемете обект по начин, който да го направи да изглежда по-близо или по- далеч?
Много е просто - използвайте краката си!
Намирате се в кухнята си, и само една крачка по-близо или по-далеч е достатъчно, за да получите кадър, който искате.
Забравете за варио обективите, така наречените „китови” - тези, включени в "пакета" на огледално-рефлексния фотоапарат, който купувате - обикновено са с лошо качество. Добрите обективи струват много, но на вас не ви нужно да купувате толкова скъпи стъкла, за да снимате храна. Вземете си само 50 мм f1.8, който струва около $ 100 употребяван, и разполагате с всичко необходимо, за да започнете. А също и да направите много красиви снимки и по други поводи: варио обективът е изобретен през 7те, а дотогава има стотици фотографи, които са станали признати художници като са използвали само 50 мм обективи.

3. Използвайте камерата в ръчен режим
Когато сте вече с вашия фотоапарат в ръце, не се плашете от всички бутони, които виждате. Просто прочетете инструкцията за употреба, но преди всичко се научете да използвате камерата в ръчен режим. Не оставяйте камерата да мисли вместо вас.
Фотокамерите са програмирани да създават чудесни снимки в стандартни ситуации. Кулинарната фотография не е стандартна ситуация!
Запознайте се с четирите основни принципи на фотографията: скорост, диафрагма, чувствителност на сензора (или филма) и фокус. Има много информация тук в интернет, и не ви е нужно да си купувате скъпи книги, направете търсене на фразата "бленда-скорост" и ще получите в отговор десетки връзки, повечето от които са доста качествени.
Накратко логиката е в следното: колкото по-дълго е времето на облъчване, толкова повече светлина ще проникне върху сензора и следователно снимката ще бъде по-ярка. Колкото повече е затворена блендата, толкова по-малко светлина ще проникне върху сензора, и изображението ще бъде по-тъмно. Колкото повече сензорът (или филмът) е светочувствителен (стойностите се изразяват в ISO: 100-200-400-800, и т.н.) толкова повече светлина ще улавят, за сметка на качеството на изображението.

Имате обект, а именно храната, който има едно голямо предимство: не се движи! Така че, основните неща, които трябва да направите, са следните: Настройте камерата си на най-ниската чувствителност, която позволява (обикновено ISO 100), изберете най- отворената бленда, сложете фокусната точка на мястото в изображението, което искате да бъде ясно изобразено, притворете блендата в зависимост от това колко дълбоко искате да бъде ясно изобразеното пространство, изберете скоростта, която ви позволява да получите снимка с подходяща експозиция. Не се доверявайте сляпо на светломера, експериментирайте и сравнете резултатите. Съвсем скоро ще бъдете в състояние да преценявате правилно експозицията.

Фундаментално важно е да използвате статив. Това е още един разход наистина, но пък ще ви позволи да използвате по-дълги експозиционни времена, без да се размазват снимките ви.
И в заключение – забравете за стоте бутона и мислете само за тези четири неща: скорост, бленда, чувствителност, фокус. Повтаряйте си го като мантра.

4. Използвайте естествена светлина
Понякога виждам снимки из някои блогове или дори от професионални сайтове, за които започвам да се съмнявам, че са правени в някоя катакомба, или в някое тъмно мазе.
Не е необходимо да разполагате с професионална система за осветление, за да направите добри кулинарни снимки. Всичко, от което имате нужда, е само един светъл прозорец..
Забравете да правите снимки през нощта, с електрически крушки, или по-лошо. По-скоро изчакайте да имате малко време през деня, сложете масата си до прозореца, обикновено непосредствено пред него или отстрани, дръпнете тънко бяло перде, ако светлината е много директна, така че тя да стане по-мека и дифузна и вече имате отлично осветление.

5. Лошите снимки провалят хубавата рецепта
Не забравяйте, че сте в интернет, не във вашата кухня. В написаната страница не се чувстват нито мирис, нито вкус. Рецептата може да се прочете, но най-вече се гледат снимките.
Можете ли да прекарате часове в подготовка на някое ястие с любов и страст, и да сложите някоя невъзможна снимка, която показва храната като негодна за ядене? И моля, не ми казвайте, че няма значение, защото в противен случай е толкова просто само да напишете рецепта, като не я разваляте със снимка. Като ентусиаст гастроном мога да ви уверя, че е по-добре, едни от любимите ми готварски книги са без нито една илюстрация.
Но ако вместо това, искате да покажете красотата на вашите ястия, като уловите вниманието на читателя, трябва да знаете, че изображенията, които придружават вашите рецепти, са от огромна важност!
Ястията, които представляват вас и вашата страст, трябва да бъдат вкусни и приятни за гледане. И поради това ще трябва да отделите малко време и малко пари, за да се покажете по най-добрия начин.

Ще бъдат публикувани и други материали по темата, които ще ви помогнат да се научите как да постигнете успех в кулинарната фотография, но от вас зависи да вложите време, страст и постоянство за постигане на тези резултати.

а за всички, които се интересуват от оригиналната статия, ето я на италиански и английски

петък, 16 октомври 2009 г.

A day without cooking ☺ Ден без готвене




Well, there are days like those. You either do not have time or do not have forces, or is a matter of organization and desire (rather lack of them ...).
Everyone has the right to a little laziness , but if you are a gourmand just like me, even on a day without cooking you will not suffer from lack of good food, right? And before anyone has said that frying two eggs does not take much time and effort, I’ll offer you another, more simple option. Take a good looking plate, fill it with salt biscuits, or crackers, or just different slices of your favourite bread, add some olives, some nuts, and finally - The highlight of the program - soft Camembert cheese. Escort them with a glass or two of merlot or cabernet, and believe me, there’s nothing else you will need. (Tip: Leave the cheese and wine open, to breathe for at least 10-15 minutes before you start ☺)





Е да, има и такива дни. Или не остава време, или не остават сили, или е въпрос на организация и желание (по-скоро на липсата им ...).
Всеки има правото на малко мързелуване, но ако сте чревоугодник като мен, дори и в ден без готвене няма да страдате от липса на хубава храна, нали? И преди някой да е казал, че изпържването на две яйца не отнема много сили и време, искам да предложа друг, още по-прост вариант. Вземате една хубава чиния, пълните я със солени бисквити, крекери, или просто филийки различен хляб, добавяте малко маслинки, няколко ядки, и накрая – гвоздеят на програмата – мекото сирене камамбер. Придружете ги с чаша - две мерло или каберне, и повярвайте ми, друго не ви трябва. (Съвет: оставете и сиренето, и виното отворени, да подишат поне 10-15 минути, преди да ги започнете ☺)


четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Apple Flan Tart • Ябълков Флан

What do you need for a flan with size approx. 18-26 cm:

200 – 250 grams tea biscuits
50 g butter
3 eggs
250 g. fresh cream
50 g sugar
2 large or 3 small apples

Break the biscuits to fine crumbs. The most tricky method is to put them in a bag and pass them on top with a rolling pin. Take a side a spoon or two for sprinkling on apples and add to the principal amount the melted butter, one whole egg and one egg white. Stir with a spoon until homogeneous mixture. Spread it on the bottom of a rectangular baking form. Beat cream with sugar, the remaining whole egg and the egg yolk. No need to become a tick cream, simply stir it for a while. Peel and clean the apples, cut into slices. Arrange them on the biscuit mixture, cover with the biscuits crumbs and pour the egg mixture.
Bake in preheated to 180ºC oven for about 35-40 minutes, 5 minutes before end of baking you can sprinkle the surface of the flan with a little bit of brown sugar.





Какво ви трябва за един флан с рамери 18-26 см:

200 – 250 г. чаени бисквити
50 г. масло
3 яйца
250 г. сметана
50 г. захар
2 големи или три по-малки ябълки

Натрошете бисквитите на ситни трохи. Най-хитрият метод е да ги сложите в пликче и да ги минете отгоре с точилката. Отделете лъжица – две за поръсване върху ябълките, а към основното количество добавете разтопеното масло, едно цяло яйце и един белтък. Разбъркайте с лъжица, докато се получи хомогенна смес. Разстелете я на дъното на правоъгълна форма за печене. Разбийте сметаната със захарта, останалото цяло яйце и жълтъка. Не е нужно да стават на крем, просто да се поразпенят малко. Обелете и почистете ябълките, нарежете на резени. Подредете ги върху бисквитената смес, посипете с отделените бисквитени трохи и залейте със сметанено - яйчената смес.
Изпечете в предварително загрята до 180º С фурна за около 35-40минути, като 5 минути преди края на печенето можете да поръсите повърхността на флана с малко едра кафява захар.

вторник, 6 октомври 2009 г.

Finocchio Quiche • Киш с финокио



What you need for a 20-22 centimeters Quiche.
Butter dough:
200g. flour, 80-100g. butter, 1 egg, 15-20ml water, pinch of salt.
For stuffing:
1 fennel, cut into slices
For covering:
2 eggs, 1 glass of fresh cream, shredded nutmeg, ground white pepper. Some shredded parmiggiano if desired.

Sift flour into a bowl, cut on top the butter into small pieces, add egg, salt. Knead together, add water if necessary and make a ball of dough, wrap it in foil and put it in the refrigerator for at least half an hour.

During this time, prepare filling products – Wash and dry the fennel, and slice it.

Beat the eggs lightly, add cream, stir until blended, add spices.

Roll the dough, cover the form (previously oiled), pinch well to the bottom and walls, cut out the excess pastry. Cover with aluminum foil or baking paper and fill the top with beans, which will serve as a pressure and will not allow the dough to puff.). Bake the dough into oven preheated to 200°C for ca. 10-12min.

Arrange on top sliced fennel, and pour prepared egg-milk topping. Add some shredded parmiggiano if you want.
Return to oven and roast for another about 15 minutes or until is inflated and acquire a pleasant golden color. Allow to cool for 5 minutes into the spent oven and open oven door.
Serve warm, as a starter, or as a main dish, accompanied by some fresh salad.





Какво ви трябва за един киш с диаметър 20-22см.
За масленото тесто:
200г.брашно, 80-100г.масло, 1 яйце, 15-20мл вода, щипка сол.
За плънката:
1 средно голям фенел
За заливката:
2 яйца, 1 чаша пълномаслена течна сметана, настъргано индийско орехче, смлян бял пипер.

Пресейте брашното в купа, нарежете отгоре маслото на малки парченца, добавете яйцето, солта. Замесете набързо, ако е необходимо добавете водата, оформете на топка тестото, завийте го във фолио, и го сложете в хладилника за поне 1/2час.

През това време подгответе продуктите за пълнежа – измийте и подсушете финокиото, нарежете на полумесеци.
Разбийте леко яйцата, добавете сметаната, разбъркайте до смесване, добавете подправките.

Разточете тестото, покрийте формата (намазана преди това), притиснете добре към дъното и стените, изрежете излишното. Покрийте с алуминиево фолио или хартия за печене и напълнете отгоре със зърна боб, които ще послужат за притискане на тестото и няма да му позволят да се надуе. (Вероятно се досещате, че този боб вече не става за готвене, можете да го запазите за други печива.) Изпечете тестото до полуготовност на предварително загрята до 200°С фурна за ок. 10-12мин.

Подредете в кръг полумесеците финокио и залейте с приготвената яйчно-млечна заливка.
Върнете във фурната и печете още около 15 минути, или докато кишът се надуе и придобие приятен златист цвят. Оставете да изстине 5 минути в загасената фурна и с отворена вратичка, за да не спадне рязко при изваждане. Сервирайте топъл, като предястие, или като основно със свежа салата.

сряда, 12 август 2009 г.

Картофена крем супа • Creamy Potato soup




Probably I will not surprise anyone with this suggestion, because each house has it’s own recipe, usually inherited from mom or grandma ... But may be you haven’t tried just my version? Anyway, my photos are ready so that you want or not, here's the recipe for this creamy potato soup. Maybe I can surprise you with something :-)

What you need for 2 portions

2-3 potatoes, about 500g.
Fresh milk - about 200 ml
Butter or olive oil
Small onion - eventually
1 yolk
20-30d. prosciutto
Nutmeg
Black pepper
Salt

Cut the onion and simmer it in some olive oil. If you do not want to put onions, skip this step and go directly to the potatoes - peel them, cut them large and add them into a pot with some water and salt. Boil them to complete softening. Smash, add butter, milk, the cut into thin julienne prosciutto, return to the hot plate and bring it to the boil again. Remove by the fire and stir in the yolk. Season with fresh shredded nutmeg and ground pepper. Serve with bread croutons, braised in olive oil, or slightly baked in the oven.





Вероятно никого няма да изненадам с това предложение, защото във всяка къща има рецепта, обикновено наследена от мама или баба... Но пък може да се окаже, че точно моят вариант не сте го опитвали? Както и да е, снимките ми са готови, така че искате или не, ето я рецептата за картофената крем супа. Може пък да ви изненада с нещо :-)


Какво ви трябва за 2 порции

2-3 картофа, около 500г.
Прясно мляко – около 200мл
Масло или зехтин
Малка глава лук – евентуално
1 жълтък
20-30г. прошуто
Мускатово орехче
Черен пипер
Сол

Нарежете лука на ситно и го задушете в малко зехтин. Ако не искате да слагате лук, пропуснете този етап, и преминете направо към картофите – обелете ги, нарежете на едри кубчета и ги добавете в тенджерата с малко вода и сол, сварете ги до пълно омекване. Пасирайте, добавете маслото, млякото, нарязаното на дребни ивички прошуто, върнете на котлона и оставете да кипне още веднъж. Отдръпнете от огъня, и застройте с разбития жълтък. Подправете с прясно настъргано мускатово орехче и смлян черен пипер. Поднесете с хлебни крутончета, запържени в зехтин, или запечени във фурната.

понеделник, 10 август 2009 г.

Figs with mascarpone • Смокини с маскарпоне




In the middle of the summer when all the fruit is full with sweet juices, it is difficult to think about other desserts. You go through the market, and they themselves jump into your basket. I admit that I often make my shopping, led by the aromas and colors of fruit. Of course, if you have a chance to get fruit straight from the tree, this is the greatest happiness in the world, do not miss it! But whether from the tree or by the crate, now is the time to enjoy these natural sweets, which in addition to their deliciousness, at least, add less fat to our bodies. And for not to be accused that we go in the easiest way, we’ll add yet another thing to the cut fruit, to show more style and finesse.

What do you need for 2 portions:
2 large or 6 small figs,
4 tablespoons mascarpone, or other soft cheese of your taste
2-3 tablespoons honey
2-3 tablespoons cut walnuts

Wash figs, remove the handles, and cut them in halves or quarters depending on their size. Arrange them in dessert dishes. Using two spoons shape some balls from the mascarpone cheese. Arrange them amongst the figs. Pour with honey and sprinkle with walnuts. You can add some basil or mint leave for emphasis. And now get ready to take the applause!



В разгара на лятото, когато всички плодове се наливат със сладост, е трудно да мислиш за други десерти. Минаваш по пазара, и те сами скачат в кошницата ти. Признавам си, че много често пазарувам, подтикната от ароматите и цветовете на плодовете. Разбира се, ако имате късмета да си откъснете плодове направо от дървото, това е най-голямото щастие на земята, не го пропускайте! Но независимо дали от дървото, или от щайгата, сега е моментът да се насладим на тези природни сладкиши, които освен че са много- много вкусни, са поне и по-малко надебеляващи ни от всички останали. И за да не ни упрекнат, че го караме по най-лесния начин, ще прибавим все пак още нещо към купичката с нарязани плодове, за да покажем стил и финес.

Какво ви трябва, за 2 порции:
2 големи или 6 малки добре узрели смокини
4 с.л. маскарпоне, или друго меко сирене по ваш вкус
2-3 с.л. мед
2-3 с.л. едро нарязани орехи

Измийте смокините, отрежете дръжките, и ги разрежете на половинки или четвъртинки в зависимост от големината. Подредете ги в десертни чинии. С помощта на две лъжици оформете кенели от маскарпонето и ги подредете при смокините. Залейте с меда, и поръсете с орехите. Може да добавите стръкче мента или босилек за акцент. Готовите сте да приемате аплодисменти!

неделя, 9 август 2009 г.

Tabule • Табуле



Isn’t it strange how kitchens of very different countries meet around the Mediterranean. Different in their faith, spirit and lifestyle the Turkish, Greek, Italian, Arabic and French cuisine minify the gap between themselves along the shores of Mare Nostrum. Fish, olives, tomatoes, olive oil, cheese: all these gifts of the earth, combine in different variations for pampering our palate. Each of these regional cuisines have repeated prescriptions, but there are also typical dishes, unknown elsewhere. One such recipe is this salad, called Tabule.
I tried Tabule for first time in Cyprus, many years from now. I admit, I was intrigued, but not particularly impressed. I do not know whether their version was not that good, or Tabule is one of those good things that you just have to get used to. Since then I’ve tried different versions and I can say that Tabule had become one of my favorite salads. Whether due to its Mediterranean flavor, or something else, I will leave you to decide.

What do you need for preparing the Tabule, as the quantities and proportions are subject to personal preference, do not feel bound by any instructions and hopefully you will find your version of Tabule.

Tomatoes
Cucumber - optional
Parsley – 1 large bunch
Bulgur – approx. 1 coffee cup
Olive oil
Lemon juice
Salt

Prepare the bulgur according to the package directions, allow it to cool and then put it in a large bowl. Cut the tomatoes in small dice, do the same with a small cucumber, chop the parsley, and add them to the bulgur. Pour some good quality olive oil, sprinkle with freshly ground sea salt and season with a little lemon juice. Connoisseurs say that it fits very well with a chilled glass of Ouzo :-).



Странно как кухните на на пръв поглед много различни страни се срещат около Средиземноморието. Различни по вяра, по дух и по начин на живот турската, гръцката, италианската, арабската и френската кухня стопяват различията помежду си покрай бреговете на Маре Нострум. Рибата, маслините, доматите, зехтина, сиренето – все дарове на земята, се съчетават в най-различни изкусителни комбинации, за да поглезят небцето ни. Във всяка една от тези регионални кухни има повтарящи се рецепти, но съществуват и типични, не срещащи се другаде ястия. Една такава рецепта е тази за салата Табуле.
За първи път опитах Табуле в Кипър, преди доста години. Признавам, бях заинтригувана, но не и особено впечатлена. Не зная дали тяхната версия не беше добра, или Табуле е от онези хубави неща, с които просто трябва да свикнеш. Оттогава съм опитвала различни варианти, и мога да кажа, че Табуле стана една от любимите ми салати. Дали се дължи на средиземноморския й привкус, или на нещо друго, ще оставя на вас да решите.

Какво ви трябва, като количествата и пропорциите са предмет на лични предпочитания, не се чувствайте обвързани с никакви предписания, и току-виж, сте открили своята версия на Табуле.

Домати
Краставица
Магданоз
Булгур
Зехтин
Лимон
Сол

Пригответе булгура според указанията на опаковката, оставете го да се охлади и го изсипете в голяма купа. Нарежете доматите на дребни кубчета, краставицата на ситно, магданоза, и ги прибавете към булгура. Залейте със струйка качествен зехтин, поръсете с прясно смляна морска сол, и подправете с малко лимонов сок. Познавачите твърдят, че много добре й подхожда чаша изстудено узо :-).

вторник, 4 август 2009 г.

Insalata Caprese • Салата Капрезе



Caprese is perhaps the most famous Italian salad. Leading it’s origin from the island of Capri, its provenience is associated with the desire to give tribute to Italy, using the colors of the Italian flag - white, green and red.

What do you need for a real Caprese salad: Good garden tomatoes, real Italian mozzarella (although under the discharge I will tell you that there is a Bulgarian brand produced in Karlovo, which is a wonderful substitute), fresh green basil, cold pressed olive oil and fresh ground sea salt. Slicing tomatoes and mozzarella in circles or in cubes, order them in a dish or mixing in a bowl (depending of the impression you want to create), seasoning with olive oil and generous amount of chopped fresh green basil. Add minced sea salt and enjoy the wonderful taste of the salad Caprese.

There are some variationsof the Capreze salad, enriched with additional products which are not negligible - with the addition of black or green olives or capers. It pays to experiment and enjoy.



Капрезе е може би най-известната италианска салата. Водеща произхода си от остров Капри, създаването й се свързва със желанието да се отдаде почит на Италия, като се използват цветовете на италианското знаме – бяло, зелено и червено.

Какво ви трябва за една истинска салата Капрезе: Добре узрели градински домати, истинска италианска моцарела (макар че под секрет ще ви кажа, че има и една българска марка, произведена в Карлово, която е прекрасен заместител), свеж зелен босилек, студено пресован зехтин и прясно смляна морска сол. Нарязвате доматите и моцарелата на кръгчета или пък на кубчета, нареждате ги в чиния или ги разбърквате в купа (според впечатлението, което искате да създадете), заливате със струйка зехтин и наръсвате с щедро количество прясно нарязан зелен босилек. Посолете с мляна морска сол, и се насладете на прекрасния вкус на салатата Капрезе.

Съществуват и вариации на Капрезе, обогатени с допълнителни продукти, които също не са за подценяване – с добавка на черни или зелени маслини, или пък каперси. Струва си да експериментирате.

събота, 1 август 2009 г.

Stewed shrimp with white wine and lemon • Задушени скариди с бяло вино и лимон



For 2 portions:
300 g. shrimp
150 ml white wine
3-4 slices of lemon
Several rames of lovage and dill
Black Pepper beans
Laurel leaves
Salt

Put all spices, lemon and wine in a pot, and bring it to the boil, add the washed and cleaned shrimp. Make them boil for not more than 3-4 minutes, and serve, accompanied with some good wihte wine.




За 2 порции:
300г.скариди
150мл бяло вино
3-4 резена лимон
Няколко стръка девисил и копър
Черен пипер на зърна
Дафинов лист
Сол

Сложете в тенджерка всички подправки, лимона и виното, и щом кипнат, добавете измитите и изчистени скариди. Задушете за не повече от 3-4 минути, и сервирайте. Може да се поднесат и топли, и студени.