неделя, 9 юни 2013 г.

Cupboard Renewal ✔ Подновяване на шкаф


Това е една от доста любимите ми снимки, и една от най-споделяните. Дори веднъж я видях на ФБ страницата на Provence-Mon-Amour :) Снимката е направена пред любимото ми старо шкафче в двора на селската ни къща, която вече шеста година подред подлежи на бавна и славна реставрация. Показвала съм ви парченца от нея, като части от други публикации. Но днес реших, че ще направя един пост само за част от тази работа. Приемете го като търсене на ново хоби :)))
Въпросното шкафче, което е било горна част от кухненски бюфет, е част от наследените при покупката на къщата ни мебели. Забравило си е годините, и броя на словете боя. Използвахме го от немай къде, за да си държим в него чашите отвън под летния навес. Тази пролет реших, че повече не искам да го гледам в този мърляв вид, и се заех с неговото обновяване.


Първо свалих боята от олющените места с помощта на ексцентричен виброшлайф, като не търсех непременно да стигна до чисто дърво. Там, където боята беше здрава, я оставих. Харесваше ми да има релеф от слоевете боя и от изпъкналите жилки на чистото дърво. След което облепих стъклените витринки с хартиена лепенка и нанесох две ръце бяла водоразтворима боя. До тук добре, но ми се струваше твърде обикновен, и реших да направя вътрешността му цветна, и по-точно тюркоаз. Лош избор!


Още повече, че масата, върху която обикновено шкафът стоеше, също беше минала своя ред в подновяването, и в момента на тези снимки съхнеше, изгледът никак, ама никак не ми хареса! Чудех се как е възможно от тюркоаз да докарам такъв цинга-манга вид... 
Следващата седмица не издържах, и забърках друг цвят за вътрешността на шкафа - класическо сиво, определям го на около 18% :) Повторих два пъти, за да се скрие тюркоазеният нюанс, а в долната част покрих с бяло.
В допълнение масата, която стана с бели крака и омаслен плот след изшкурване с фина шкурка, беше върната на мястото си, и резултатът започна да прилича на приличен!


Освен всичките му проблеми, както може би виждате, на шкафчето му липсва и едно от чекмедженцата. Тъй като опитите ми да намеря същото чекмедже вече няколко години не дадоха резултат, реших да му направя чекмедженце от подръчни материали. От изработката на кухненските ни мебели (за тях друг път!) бяха останали парчета от плоскости пауловния, и благодарение на огромния брой и разнообразие от инструменти, които сме събрали през годините на раставрация, не беше никакъв проблем изработването на дървена кутия с размерите на липсващото чекмедже. В притеснението си да не я направя по-голяма, и да не може да влезе в дупката, естествено я направих по-малка, но мисля, че това е по-малък проблем! За дръжка сложих хартиена дръжка от торбичка, и нарочно не боядисах новото чекмедже, за да се различава достатъчно от останалата част.


На следващата сутрин се събудих с нова идея :)))
Винаги съм харесвала старите кухненски шкафове по италианските селски къщи и ферми - онези, с метална мрежа и перденца на витринките. Е, познайте дали намерих рабица в плевнята, където се складират всички останали от ремонтна дейност материали! Изправих гънките, изрязах я по размера на вратичките и я боядисах с 3-в-1: преобразувател, праймър и боя. След като изсъхна, я монтирах от вътрешната страна на вратичките с малки пирончета.
Не знам как ще ви се стори на вас, но аз много си го харесам, и дори като седя под въпросния навес, сядам с лице към шкафа, че да мога да си го гледам, докато съм там :)))




сряда, 5 юни 2013 г.

Elderflower syrup ☀ Сироп от бъз



Пили ли сте някога сок от бъз? Вероятно да, защото преди години беше много популярна напитка в българските домове. Вкусен, освежаващ и на цената на два килограма захар се получава концентриран сироп за мноооого чаши сок. Да, обаче навлязоха разните дербита, фанти и други подобни напитки по 2 л за стотинки, и хората ги предпочетоха веднага. Шарени бутилки, с цветни етикети, можеше ли да се бори с тях скромният домашен сироп от бъз? Дори името му е едно такова, неугледно. А нас много ни е страх да не ни помислят за неугледни, и че нямаме стотинки за евтини боядисани напитки с подсладител.


За щастие обаче, в последно време има завръщане към старите домашни рецепти. Хората искат да усещат вкус на истински неща, не на фабрични аромати и подсладители. По много от любимите ми столични барове и кафета предлагат домашни лимонади, оранжади и други подобни напитки, също и сок от бъз. А правенето му е толкова лесно!



Да си направиш сок от бъз е стахотна терапия. В първите топли дни, когато слънцето се промушва през листата на дърветата, да седнеш навън с кошницата набран бъзов цвят и да заровиш ръцете си вътре :)
А сокът от бъз е прекрасен, наистина. Може да се разреди и с газирана вода, и да се получи бъзова лимонада, или може би трябва да се казва бъзиада?? :))) Може да му се добавят резенчета лимон, листенца маточина или мента, а защо не и ягоди?


Ако побързате, още имате шанс да си направите сироп от бъз. Все още по високите места има неразцъфнали бъзови храсти. Изберете място далеч от натоварени шосета, за предпочитане някое планинско селце, защото бъзът, макар и див храст, расте до стените на къщите или до оградите. За предпочитане е да берете цветовете в слънчев ден, и то тези, които са огряти от слънцето. Избирайте само току-що разцъфналите съцветия, и внимавайте за насекоми - цветовете на бъза са толкова ароматни, че привличат всякакви летящи - от пчели до златки и майски бръмбари :)


За самото приготовление на сиропа има доста рецепти, и български, и чуждестранни. В общи линии се разделят на две според технологията: студен и топъл метод. Количествата на продуктите са почти еднакви, а полученият сироп не се различава на вкус. След известно време ще мога да кажа дали имат различна трайност :)


Най-разпространената българска рецепта, известна също и като рецепта на Петър Димков, е приблизително следната: 

30-40 цвята от бъз
2 кг захар
2 л вода 
1 пакетче лимонена киселина

Измийте и почистете бъзовите цветове, внимавайте за насекоми. Сложете ги в голям съд, залейте с водата и притиснете с тежест, така че цветовете да са напълно потопени и оставете така за минимум 24 часа. След това прецедете, добавете лимонената киселина и захарта и оставете да се разтвори. Можете да разбърквате, така ще ускорите процеса, а можете и да не разбърквате. Накрая налейте в чисти, най-добре стерилизирани бутилки, и съхранявайте на хладно място - студено мазе за щастливците или хладилник за градските хора. 

 

Рецептата, която се среща по англоезичните сайтове, е друга:

2 л вода
1 кг захар
20-25 цвята от бъз
3-4 лимона

Сипете захарта и водата в тенджера и кипнете, оставете да ври силно, докато сиропът се редуцира наполовина (тук аз се чудя, ако направо се сложи захар и вода в къотношение 1:1, няма ли да се съкрати процесът? Нали идеята е да се приготви обикновен сироп?). Дръпнете от огъня, добавете цветовете от бъз, настърганата кора от лимоните и изцедения лимонов сок. Разбъркайте, притиснете цветовете надолу и оставете да се охлади. Налейте в чисти бутилки и съхранявайте на хладно, както в горната рецепта.


Аз лично на моя сок при сервиране му добавям листенца от маточина, която хем расте в изобилие в двора ми, хем има изтънчен лимонов аромат, и стои красиво в чашите. Резенчетата лимон или лайм са приятна добавка, а когато (съвсем скоро!) узреят черниците, мисля да се възползвам и от тях :)
А в събота, ако не вали и има още бъзов цвят, смятам да опитам нов вариант на английската рецепта с топлия захарен сироп!